Обн. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2008г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за придобиване на специалност „обща медицина“ от лекари без специалност или лекари с придобита друга специалност, които са открили амбулатория за първична медицинска помощ в срока по § 6, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения.

Чл. 2. (1) Регионалните центрове по здравеопазване изпращат ежегодно информация в Министерството на здравеопазването за броя на общопрактикуващите лекари по чл. 1 на територията на областта в срок до 30 април.

(2) Министърът на здравеопазването ежегодно до 31 май издава заповед, с която определя броя на местата за специализанти по „обща медицина“ за лекарите по чл. 1, разпределени по висши училища, въз основа на подадена информация по ал. 1.

(3) Незаетите места се преразпределят по реда на ал. 2 по други висши училища в срок до 15 ноември.

Чл. 3. (1) В срок до 15 септември кандидатите за специализация подават до съответното висше училище заявление, придружено от следните документи:

1. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование;
2. копие на документ за придобита друга специалност, ако има такава;
3. копие на удостоверение за регистрация в съответния регионален център по здравеопазване по чл. 40 от Закона за лечебните заведения;
4. копие на договор с районната здравноосигурителна каса при наличие на такъв.

(2) Висшето училище класира кандидатите на определените по реда на чл. 2, ал. 2 места в низходящ ред въз основа на средноаритметичната оценка от общия успех от дипломата и успеха от държавните изпити за придобиване на висше образование по „медицина“ в срок до 25 септември. Записването за обучение по специалност „обща медицина“ се извършва във висшите училища в срок до 20 октомври.

(3) В срок до 31 октомври висшите училища изпращат в Министерството на здравеопазването информация за броя на кандидатствалите, броя на записаните за обучение и броя на незаетите места.

(4) Подаването на документи, класирането и записването за обучение по специалност „обща медицина“ на местата по чл. 2, ал. 3 се извършва във висшите училища в срок до 30 ноември.

(5) Обучението за придобиване на специалност „обща медицина“ започва от 1 януари.

(6) Висшето училище издава книжка за специализация на всеки записал се за обучение специализант и в 14-дневен срок след записването изпраща информация на Министерството на здравеопазването за вписването му в регистъра по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).

Глава втора.

ПРОВЕЖДАНЕ И ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

Чл. 4. Обучението за придобиване на специалност „обща медицина“ се провежда по утвърдена от министъра на здравеопазването единна учебна програма, която се разработва и предлага от висшите училища в съответствие с изискванията на тази наредба.

Чл. 5. (1) Обучението за придобиване на специалност „обща медицина“ е с продължителност три години (36 месеца или 156 седмици).

(2) Обучението по ал. 1 е предимно с практическа насоченост и включва:

1. теоретично обучение от 8 месеца (36 седмици), което се провежда във висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование;
2. практическо обучение от 28 месеца (120 седмици), което се провежда в лечебни заведения:

а) 6 месеца (26 седмици) в лечебно заведение за болнична помощ, получило положителна акредитационна оценка за обучение по Закона за лечебните заведения;

б) 6 месеца (26 седмици) в амбулатория за първична медицинска помощ, получила положителна акредитационна оценка за обучение по Закона за лечебните заведения;

в) 16 месеца (68 седмици) в амбулатория за първична медицинска помощ, под методичното ръководство на лекар с призната специалност „обща медицина“ от акредитирана практика за първична медицинска помощ.

Чл. 6. (1) Теоретичното обучение се разпределя в 12 модула със следната продължителност: „Вътрешни болести“ – 5 седмици; „Детски болести“ – 5 седмици; „Хирургия, урология и ортопедия и травматология“ – 4 седмици; „Акушерство и гинекология и семейно планиране“ – 4 седмици; „Нервни болести“ – 3 седмици; „Основи на общата медицина“ – 4 седмици; „Психиатрия и психология“ – 2 седмици; „Ушно-носно-гърлени болести“ – 2 седмици; „Очни болести“ – 2 седмици; „Кожни и венерически болести“ – 2 седмици; „Инфекциозни болести и епидемиология“ – 2 седмици, „Физикална и рехабилитационна медицина и курортология“ – 1 седмица, която може да бъде разпределена в някои от другите модули.

(2) Теоретичното обучение може да се провежда в две форми: редовна и дистанционна.

(3) Висшите училища организират провеждането на дистанционната форма на обучение въз основа на учебна документация, разработена в съответствие с учебната програма за специалност „обща медицина“ и с Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, приета с Постановление № 292 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 99 от 2004 г.).

(4) След завършването на всеки модул от теоретичното обучение се провежда колоквиум от комисия, назначена със заповед на ректора на съответното висше училище. Неиздържалите имат право три пъти да се явят на колоквиум, като след трети неуспех преминават отново теоретичното обучение по модула.

(5) Повторното преминаване на теоретично обучение по предходната алинея се заплаща от специализанта.

Чл. 7. (1) Ректорът на висшето училище определя катедрите за провеждане на теоретично обучение и утвърждава годишен план за неговото провеждане.

(2) Специализантите имат право да избират времето и последователността на различните модули на теоретичното обучение от предложения годишен план.

Чл. 8. (1) Практическото обучение в лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 2, т. 2, буква „а“ се разпределя в модули със следната продължителност: „Вътрешни болести“ – 4 седмици; „Детски болести“ – 4 седмици; „Хирургия, урология и ортопедия и травматология“ – 3 седмици; „Акушерство и гинекология и семейно планиране“ – 3 седмици; „Нервни болести“ – 2 седмици; „Психиатрия и психология“ – 2 седмици; „Ушно-носно-гърлени болести“ – 2 седмици; „Очни болести“ – 2 седмици; „Кожни и венерически болести“ – 2 седмици; „Инфекциозни болести и епидемиология“ – 2 седмици.

(2) Практическото обучение по ал. 1 се провежда предимно в приемно-консултативните кабинети, съответстващи на специалностите от съответните модули.

(3) Ръководителят на акредитираното лечебно заведение за болнична помощ или определено от него длъжностно лице, съвместно със специализанта, определя графика му за провеждане на практическото обучение.

(4) При практическото обучение по ал. 1 специализиращият лекар пряко участва в лечебно-диагностичната дейност под ръководството и контрола на лекаря в кабинета или началника на отделението или клиниката.

(5) Практическото обучение по отделните модули по ал. 1 може да започне само след завършване на теоретичното обучение по съответния модул.

Чл. 9. (1) Практическото обучение в акредитирана амбулатория за първична медицинска помощ по чл. 5, ал. 2, т. 2, буква „б“ може да започне само след завършване на теоретичното обучение по всички модули.

(2) При практическо обучение по ал. 1 се изпълнява учебната програма под наблюдението и контрола на лекаря от амбулаторията за първична медицинска помощ, който е с придобита специалност „обща медицина“. Специализантът участва пряко в извършването на всички видове дейности, осъществявани в практиката, без право да я представлява.

Чл. 10. (1) Практическото обучение в амбулатория за първична медицинска помощ по чл. 5, ал. 2, т. 2, буква „в“ се провежда в избрана от специализанта амбулатория за първична медицинска помощ под методичното ръководство на лекар с придобита специалност „обща медицина“ от акредитирана амбулатория за първична медицинска помощ.

(2) Ръководителят по ал. 1 се определя от висшето училище. Той може да бъде определен и по искане на специализанта.

Чл. 11. (1) Ръководителят на акредитираното лечебно заведение за болнична помощ и на акредитираната амбулатория за първична медицинска помощ или определено от него длъжностно лице поддържа присъствена книга на специализантите, преминали обучение през съответното лечебно заведение. Присъствената книга съдържа:

1. датата на започване и на приключване на обучението по съответния модул;
2. часовете преминато обучение за деня, удостоверени с подпис на специализанта и на длъжностното лице;
3. общата продължителност на обучението по съответния модул.

(2) След завършването на практическото обучение лицата по ал. 1 и по чл. 10, ал. 2 вписват преминатите модули на обучение и атестат (характеристика и оценка) за представянето на специализанта в книжката по чл. 3, ал. 5.

Чл. 12. (1) Специализацията по „обща медицина“ трябва да завърши в срок до 6 години от записването на специализанта във висшето училище.

(2) Ако в срока по ал. 1 специализиращият лекар не се яви на държавен изпит за придобиване на специалност обучението се прекратява със заповед на ректора на висшето училище.

Чл. 13. (1) До държавен изпит за придобиване на специалност „обща медицина“ се допускат специализантите, които са изпълнили учебната програма – успешно са положили колоквиумите по модулите на теоретичното обучение и са преминали модулите на практическото обучение.

(2) Държавните изпити се провеждат в две изпитни сесии – от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.

(3) Държавните изпити се провеждат от изпитни комисии, определени по реда на чл. 29 и 30 от Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

(4) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично или чрез регионалния център по здравеопазване молба до ректора на висшето училище, към която прилагат книжка за специализация.

Чл. 14. (1) Обучението за придобиване на специалност „обща медицина“ завършва с държавен изпит.

(2) Държавният изпит се провежда в два дни – първият за практически, а вторият за теоретичен изпит, които могат да не бъдат последователни. Теоретичният изпит се провежда не по-късно от 10 дни след практическия.

Чл. 15. (1) Практическият изпит включва представяне на случай – снемане на анамнеза, статус, поставяне на диагноза, диференциална диагноза и назначаване на лечение на пациент, както и демонстрация на практически умения.

(2) Практическият изпит се провежда след изразено писмено информирано съгласие на пациента при спазване разпоредбите по глава трета, раздел втори от Закона за здравето.

Чл. 16. (1) До теоретичен изпит се допускат кандидатите, които успешно са преминали практическия изпит.

(2) Теоретичният изпит се провежда чрез решаването на два теста – за оценка на знанията от областта на общата медицина и за оценка на уменията на кандидата да взема различни видове решения от областта на общата медицинска практика.

Чл. 17. (1) Резултатите от държавния изпит се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол като „издържал“ или „неиздържал“ и мотивите за това решение.

(2) При получаване на резултат „неиздържал изпита за специалност“ за втори път в мотивите по ал. 1 комисията отбелязва и разделите от специалността, по които специализантът няма достатъчни знания, и определя срок за провеждане на допълнително обучение преди следващото явяване.

(3) Специализантите, които три пъти не са издържали успешно държавния изпит, имат право на всяко следващо явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че е утвърдена повече от една комисия.

(4) След третото явяване на държавен изпит специализантите заплащат такса, определена от висшето училище.

Чл. 18. (1) Лекарите, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, издадено от висшето училище в съответствие с Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с Постановление № 215 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 75 от 2004 г.).

(2) В едномесечен срок от полагането на държавния изпит висшите училища изпращат информация на Министерството на здравеопазването за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Глава трета.

ФИНАНСИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

Чл. 19. (1) Средствата от държавния бюджет за финансиране на теоретичното обучение по чл. 5, ал. 2, т. 1 и практическото обучение в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 2, т. 2, буква „а“ се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването въз основа на определени със заповед на министъра на здравеопазването стойности.

(2) Финансирането се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на здравеопазването и висшите училища.

(3) Висшите училища сключват договори с акредитираните лечебни заведения за болнична помощ и с акредитираните амбулатории за първична медицинска помощ, в които ще се провежда практическото обучение на зачислените за специализация лекари за определяне на условията и реда за провеждане и финансиране на практическото обучение по чл. 5, ал. 2, т. 2, буква „а“.

Чл. 20. (1) Практическото обучение в амбулатория за първична медицинска помощ по чл. 5, ал. 2, т. 2, букви „б“ и „в“ се заплаща от специализанта на висшето училище по определени със заповедта по чл. 19, ал. 1 стойности.

(2) Висшето училище заплаща средствата по ал. 1 съответно на ръководителя на акредитираната амбулатория и на ръководителя по чл. 10, ал. 2 при условия и по ред, определени с договор.

(3) В случай че специализантът не завърши обучението си по специалност „обща медицина“ в срока по чл. 12, ал. 1, той дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение по чл. 5, ал. 2, т. 2, буква „а“ за периода на проведеното обучение.

Допълнителни разпоредби

• 1. По смисъла на тази наредба една седмица се състои от 40 академични часа.

Преходни и Заключителни разпоредби

• 2. Лекарите по чл. 1, които са започнали обучение за придобиване на специалност „обща медицина“ по реда на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, продължават обучението си при условията и по реда на тази наредба.
• 3. Лекарите, които се обучават за придобиване на специалност „обща медицина“ при условията и по реда на тази наредба и притежават друга специалност, не преминават модула от теоретичното обучение и практическото обучение в лечебно заведение за болнична помощ, съответстващи на тяхната специалност.
• 4. Контрол по спазване на наредбата се осъществява от висшите училища.
• 5. Наредбата се издава на основание § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения.

Издаден от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2000г.,изм. и доп. ДВ. бр.85 от 28
Септември 2013г.
Въведение
Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на
живота, здравето (психическо и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия
народ. Лекарската професия е свободна професия. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност
и чувство за отговорност. Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да
отговаря на доверието, което му предоставя тя.
Лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и
здравето на индивида и обществото.
Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки и
отношенията на лекаря с колегите му и с обществото.
Правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар.
Раздел I.
Общи положения
Чл.1. Лекарската професия може да се изпълнява само от лице с висше медицинско
образование и призната в Република България правоспособност.
Чл. 2. Лекарската професия се основава на следните ценности:
1. професионална компетентност и отговорност;
2. честност, човечност, милосърдие;
3. добросъвестност;
4. тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото;
5. неприязън към самонадеяността и самохвалството;
6. вежливост към пациента и неговите близки;
7. психологичен подход към болния;
8. толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите
убеждения и политическата принадлежност на личността;
9. еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално
положение.
Чл.3. Лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на
пациента и съдейства за социалната му реадаптация.
Чл.4. (Доп.- ДВ, бр.85 от2013 г.) Лекарят е длъжен да познава и спазва своите
професионални и съсловни правила и задължения, произтичащи от закона, устава на Българския
лекарски съюз (БЛС) и този кодекс.
Чл.5. Лекарят има право на професионална независимост и лична свобода за
осигуряване на медицинска помощ и грижи за пациента при всички форми на упражняване на
професията.
Чл.6. Лекарят има право на свобода за лекуване на пациентите си без външно влияние
или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността
за това.
Чл.7. Всеки лекар има равни възможности за медицинска дейност, подготовка и
усъвършенстване, наемане на работа и право на практика без разлика на раса, религия, произход,
пол, възраст или политическа принадлежност.
Чл. 8. Компетентността на лекаря, качеството на медицинското обслужване и грижите за
пациента, както и контролът върху тях трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на
лекарската дейност.
Чл. 9. Лекарят има свобода за разпространение на знанията и уменията си вътре и извън
страната, в която живее. Трябва да има и условия за постигане на най-високо ниво в областта на
медицинското образование, наука и практика. Той трябва да има свободен достъп до различните
форми на квалификация и усъвършенстване, за участие в събрания на национални и
международни медицински асоциации, конгреси, симпозиуми и други медицински прояви
независимо от повода и мястото, където те са организирани.
Чл. 10. Лекарят признава и защитава правата на своите пациенти така, както са посочени
в Декларацията на Световната медицинска асоциация (Лисабон, 1981 г.) и се отнася с уважение
към достойнството на човешката личност.
Чл.11. Независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, лекарят е
длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чието здраве и живот се намират в
непосредствена опасност.
Чл.12. (1) (Предишен текст на чл.12 – ДВ, бр.85 от 2013 г.) Лекарят може да откаже
лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото
доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения.
Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи.
(2) (Нова- ДВ, бр.85 от 2013 г.) Лекарят има право да откаже преглед, консултация и
лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.
Чл. 13. Всеки лекар в ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си и
на съсловието авторитет, като дори извън рамките на професионалната си дейност се въздържа от
постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на лекарската професия.
Чл.14. Лекарите трябва да следят стриктно използваните начини за информиране на
пациентите и населението и да не допускат името, квалификацията и уменията им да се използват
с рекламна цел.
Чл. 15. Обозначенията, поставени върху табелите пред лекарските кабинети, в бланките
на писма, рецептите, в телефонните указатели и други средства, не трябва да имат рекламен
характер.
Чл. 16. (1) Разрешените указания, отразени на табелите на лекарските кабинети, следва
да включват само: име и фамилия, законно придобити титли, призната и упражнявана медицинска
специалност; приемни дни и часове на лекаря, адрес и телефонен номер.
(2) Разрешените указания върху рецептите, бланките за писма или в нетърговските
указатели включват: име и фамилия, законно придобита титла, научна степен и звания, придобита
и упражнявана медицинска специалност, адрес и телефон, които улесняват контактите на лекаря с
неговите пациенти.
Чл. 17. Лекарят не може да си приписва и огласява компетентност, която не притежава и
не е придобита по законно установения ред.
Чл.18. Лекарят може да участва в здравни радио- и телевизионни програми, печатни
издания за разпространение на здравни знания, но е недопустимо те да се използват за преки
внушения на гражданите при избора им на лекуващ лекар или здравно заведение.
Чл. 19. При стихийни бедствия, граждански конфликти и по време на война лекарят по
своя преценка продължава грижите за пациентите.
Чл.20. Лекарят има право да защитава интересите и потребностите на пациентите си
пред всички лица и институции, които биха отказали или ограничили грижата за болни, ранени
или излежаващи наказания лица.
Чл.21. Лекарят е длъжен непрекъснато да се усъвършенства, да търси и анализира
причините на заболяванията и да съдейства за тяхната профилактика.
Чл.22. Лекарят има задължението да помага за обучението на колегите си, да споделя
своя опит с тях и да съдейства за тяхната специализация и усъвършенстване.
Чл.23. Когато се налагат научни експерименти върху животни, лекарят е длъжен да
зачита международните принципи и закони за закрила на животните.
Раздел II.
Отношения лекар-пациент
Чл. 24. (1) Лекуващият лекар е свободно избран от пациента или неговите близки лекар,
който осигурява цялостния процес на лечение на болния. Лекуващият лекар води медицинско
досие на пациента и отговаря за неговото съхранение. В случай че се оттегли, той е длъжен да
осигури непрекъснатост в лечението, като представи цялата необходима информация на лекаря,
който ще го замести.
(2) Лекуващият лекар, ако по изключение бъде наложен на пациента по силата на закон,
административен акт или други обстоятелства, трябва да действа съобразно този кодекс.
Чл. 25. Лекарят не може да провежда изследвания, които биха навредили на психиката,
достойнството и морала на лицето.
Чл. 26. Лекарят няма право да извършва лечебно-диагностични процедури без съгласието
на болния или близките му, освен при непосредствена заплаха за живота на пациента.
Чл. 27. Необходимо е уважение към интимната сфера на пациента. Недопустимо е лекар
да използва прегледа и лечението за осъществяване на интимен контакт с пациента.
Чл.28. (Изм.- ДВ, бр.85 от2013 г.)(1) Лекарят зачита правото на болния да бъде
информиран за своето състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за
диагностика и лечение.
(2) Лекарят зачита правото на болния да поиска второ мнение, както и информация за
други методи за диагностика и лечение.
Чл.29. (Изм.- ДВ, бр.85 от 2013 г.) Когато болният поради непознаване на опасните
последици на заболяването отказва съгласие за необходими изследвания и лечение (например
операция), лекарят е длъжен да разясни и неблагоприятната прогноза, ако не се проведе това
лечение, по разбираем за пациента начин. Това задължение отпада, когато пациентът изрично
заяви, че не желае да получи тази информация.
Чл. 30. Лекарят няма право да прекъсва живота на пациента.
Чл.31. (Изм.- ДВ, бр.85 от2013 г.) Лекарят трябва да извърши всичко възможно
неизлечимо болните да прекарат остатъка от живота си без болки и страдания, при съхранено
достойнство.
Чл. 32. Лекарят по силата на свои убеждения (морални, религиозни и др.) има право да
откаже прекъсване на нормална бременност.
Чл.33. Лекарят е длъжен за установяване на настъпила смърт да използва всички
критерии за сигурност на преценката съгласно правилата за добра медицинска практика.
Чл. 34. При вземане на тъкани и органи с цел трансплантация трябва точно да се спазват
изискуемите критерии за констатиране на смъртта на донора. Ако пациентът приживе е изразил
несъгласие за вземане на органи от неговия труп, то това мнение трябва да бъде уважено.
Чл.35. Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато
състоянието или заболяването на пациента налага това.
Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекар консултант е лекар, извикан при болния от
лекуващия лекар по негова инициатива или по искане на самия болен или неговите близки за
консултация.
(2) (Изм.- ДВ, бр.85 от2013 г.) Консултантът получава от лекуващия лекар всички
необходими сведения за болния и цялата налична документация. Заключението си консултантът
документира и съобщава на лекуващия лекар и на пациента и/или на неговите близки.
Чл.37. (Доп.- ДВ, бр.85 от 2013 г.) Лекарят или лечебното заведение нямат право на
отказ за консултация, ако такава се желае от болния или близките му и те са готови да поемат
разходите по желаната консултация, освен при случаите по чл. 12 и чл. 35.
Чл.38. (1) (Нова- ДВ, бр.85 от2013 г.) При необходимост се свиква лекарски
консилиум.
(2) (Предишна ал.1 – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарски консилиум е съвещание на лекари
консултанти, което се свиква от лекуващия лекар по негова преценка, по желание на пациента или
близките му, в случаите на трудности или противоречия в диагностиката и лечението. Решенията
на консилиума при общо съгласие са задължителни и се привеждат в изпълнение.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) За определени заболявания при нужда се
използват консултациите на национални и републикански консултанти.
Чл. 39. (1) Независим лекар-експерт е онзи лекар, определен от компетентен орган или
заинтересувана институция да извърши експертиза или друго някакво изследване на определено
лице, както и да се произнесе относно правилността на дадена диагноза или лечение,
включително и случаите на анкетиране на медицински разходи за сметка на дадена осигурителна
организация.
(2) Не може да бъде независим експерт лице, което е било или е лекуващ лекар или
консултант на болния.
(3) Изискванията по този член не се отнасят до експертизата на работоспособността.
Раздел III.
Отношение между лекари
Чл.40. Колегиалността е основен дълг, който трябва да се спазва, като се уважават
интересите на болния.
Чл.41. (1) (Доп.- ДВ, бр.85 от2013 г.) Лекарите винаги си дължат морална и
професионална помощ.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Забранява се да се оклеветява колега, да се злослови и да
се разпространяват неверни и недоказани обвинения срещу него.
(3) (Изм.- ДВ, бр.85 от2013 г.) Лични разногласия между лекари не могат да бъдат
предмет на публични полемики.
Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Недопустимо е лекар да злепоставя колегата си чрез
преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност.
Чл. 43. (1) Интересът на болния, както и колегиалността изискват доверие в отношението
между лекуващите лекари и лекарите консултанти.
(2) По време на заболяването, което е мотивирало консултацията, лекарят консултант
трябва да се въздържа да посещава болния в болничното заведение или у дома без съгласието на
лекуващия лекар, освен при изричното искане на пациента. Лекуващият лекар трябва да бъде
уведомен при приемане на негов пациент в лечебно заведение.
Чл.44. (Изм.- ДВ, бр.85 от2013 г.) За всяка промяна в състоянието на болния при
преместване в друго отделение или болница лекуващият лекар трябва да бъде информиран.
Чл. 45. Лекарят консултант или експертът изпълнява своята мисия, като спазва правилата
на колегиалността. Той трябва да се въздържа в присъствието на пациента от преценка по
отношение на диагнозата, лечението, личността и квалификацията на лекуващия лекар. Лекарят
консултант или експерт трябва да съобщи на лекуващия лекар резултатите от своята работа. Той
може да съобщи своето мнение относно лечението, но би трябвало да се въздържа от директна
намеса, ако такава не му е предложена, освен в случаите на непосредствена опасност за живота
на пациента.
Чл. 46. Споровете от етичен и деонтологичен характер между лекари са в компетенцията
на комисиите по професионална етика на БЛС.
Чл. 47. (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят консултант или експерт не може да използва
своята функция, за да набира клиенти за себе си или за трети лица и особено за осигурителни
органи и институции, с които сътрудничи. Той трябва да се въздържа от всеки акт, който би могъл
да повлияе на свободния избор на пациента.
Чл. 48. Лекарят е длъжен да дава мотивирана обективна преценка за своите сътрудници
при издаване на характеристики.
Чл. 49. Лекарят помага на свой заболял колега и сътрудничи с тези, които го лекуват.
Чл. 50. Ако в отсъствие на лекуващия лекар пациентът се е обърнал за помощ към друг
лекар, същият може да обслужи пациента, като при нужда да промени лечението, назначено от
неговия колега. При първа възможност е длъжен да го уведоми за това и да впише промяната в
медицинската документация.
Раздел IV.
Лекарска тайна
Чл.51. (1) Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с
лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени
от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно
пациента.
(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.
(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.
Чл.52. Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и
илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени
консултации.
Чл.53. Когато повече лекари лекуват едновременно или последователно един и същ
пациент, те помежду си са свободни от лекарска тайна, освен при мотивирано несъгласие на
пациента.
Чл. 54. При използване на информация от медицинска документация за целите на научна
и преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна,
могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимност на пациента. Не трябва да се допуска
идентифицирането на пациентите от трети лица.
Чл.55. Лекарят е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на
съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи. В тези
случаи лекарят се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.
Раздел V.
Хонорар
Чл. 56. (1) Лекарят получава хонорар (възнаграждение) за своя труд.
(2) Хонорар е всяко възнаграждение за извършена работа в качеството му на лекар.
(3) Хонорарът е тази част от стойността или цената на медицинската дейност, върху
която лекарят има пълни права, съобразявайки се с този кодекс.
Чл.57. Във всички случаи при определяне на своя хонорар лекарят се основава на
принципа, че лекарската дейност е наука, изкуство и техника. При определяне на своя хонорар е
недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност.
Чл. 57а. (Нов- ДВ, бр.85 от 2013 г.) (1) Недопустими са всички форми на договаряне
между лекари от различни специалности с цел подялба на хонорар, освен ако той не е изрично
упоменат и достъпен като информация за пациента.
(2) Недопустими са всички форми на договаряне между лекари и фармацевти с цел
подялба на хонорар.
(3) Недопустими са всички форми на договаряне между представители на фармацевтични
фирми и лекари за изписване на лекарства и консумативи с цел придобиване на материални и
други облаги.
Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Право на лекаря е да определи своя хонорар, като
спазва правилата и реда за това, установени в съответното лечебно заведение.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Незаплатен хонорар не може да бъде основание за отказ
за оказване на спешна помощ на пациент, намиращ се в непосредствена опасност за живота.
Лекарят не изисква хонорар при оказване на спешна медицинска помощ.
(4) Лекарят има право да се откаже от хонорара си в даден случай по собствена преценка
съобразно своите разбирания и оценка на конкретни обстоятелства, но не да намалява хонорара
си под приетия от БЛС минимум за тази дейност.
Чл.59. При лекуване на колеги и на техните семейства лекарят на приема хонорар за
положения труд, но приема заплащането на използваните лекарства и материали.
Раздел VI.
Лекарят и обществото
Чл.60. Лекарят е активен член на обществото, съдейства за популяризирането на
здравословен начин на живот и обществената хигиена.
Чл. 61. Лекарят е активен участник в реализиране на екологичното благополучие.
Чл.62. (1) Обществото дължи на лекаря уважение, добра материална осигуреност и
опазване на достойнството му.
(2) Лекарят сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност,
знание, умение и благородство в отношението си към пациента и обществото.
(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят не може с поведението и действията си, с думи,
дела или публикации да уронва престижа на професията, на съсловната организация и доброто
име на колегите си.
Чл.63. (Изм.- ДВ, бр.85 от 2013 г.) Изпълнението на нормите на лекарската етика се
контролира от БЛС, като нарушенията се санкционират съгласно Закона за съсловните
организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, устава на БЛС и правилника за
дейността на комисиите за професионална етика.
Чл.64. (Нов- ДВ, бр.85 от2013 г.)(1) Комисията по професионална етика на БЛС
изпълнява методични функции към комисиите по професионална етика на районните колегии на
БЛС при мотивирано искане от тях. Нейните решения имат препоръчителен характер.
(2) При необходимост в работата си Комисията по професионална етика на БЛС и
комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС могат да използват консултанти
– експерти по специалности и юристи.
(3) Комисията по професионална етика на БЛС се самосезира/сезира и взема отношение
и становища по повод изказвания, статии и интервюта, които уронват престижа и авторитета на
лекаря и лекарското съсловие.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. (Изм. и доп.- ДВ, бр.85 от 2013 г.) Кодексът е приет от XXXIII,
LVI и LVII Извънреден събор на БЛС и се издава на основание чл. 9, т. 2 от Закона за съсловните
организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
Извадка от Неофициален раздел бр. 79 от 29.09.2000 г. на ДВ

ГЛАВА ПЪРВА – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този устав урежда устройството, организацията и дейността на Българския лекарски съюз.
(2) Българският лекарски съюз (БЛС) е съсловна организация на лекарите по смисъла на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ).
(3) Българският лекарски съюз е правоприемник на създадения през 1901 година Български лекарски съюз и последовател на неговите цели, традиции и дейност.
Чл. 2. (1) Българският лекарски съюз е юридическо лице със седалище в гр. София.
(2) Той упражнява своята дейност по места чрез районни колегии на БЛС.
Чл. 3. (1) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Всички лекари, които упражняват професията си в Република България или заемат длъжност, изискваща образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина, членуват в Българския лекарски съюз.
(2) Членството на лекари, които не упражняват професията и на временно пребиваващи в чужбина, е доброволно.
(3) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) Членовете на БЛС могат да се сдружават помежду си по месторабота, местоживеене, на териториален, тясно професионален или друг признак.

ГЛАВА ВТОРА – ФУНКЦИИ

Чл. 4. Българският лекарски съюз:
1. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси в рамките на своите правомощия;
2. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) представлява своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване и анексите към него;
3. (отм. – 19-21.10.2012г.);
4. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., отм. – 11.05.2019г.);
5. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) изготвя, приема и упражнява контрол по спазването на Кодекса за професионална етика на лекарите;
6. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) изготвя и приема Правила за добра медицинска практика и ги предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“;
7. (нова – 11.05.2019г.) актуализира, при необходимост или при поискване на всяка една от страните, Правилата за добра медицинска практика по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина;
8. (предишна т. 7 – 11.05.2019г.) участва в изработването на медицинските стандарти;
9. (предишна т. 8, изм. – 11.05.2019г.) съвместно с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ осъществява контрол по спазване на правилата за добра медицинска практика по реда на Закона за лечебните заведения;
10. (предишна т. 9 – 11.05.2019г.) налага санкциите, предвидени в Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина;
11. (предишна т. 10, доп. – 11.05.2019г.) съставя и води национален електронен и районни регистри на членовете си;
12. (предишна т. 11, изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) организира, координира, провежда, регистрира и контролира продължаващото медицинско обучение на лекарите чрез отдела по ПМО при БЛС, при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия, като определя ред за регистрациите и видовете организатори на ПМО. Редът се приема по реда на чл. 12 от настоящия устав;
13. (предишна т. 12 – 11.05.2019г.) дава становища по отношение броя на местата за прием на студенти по медицина и на специализанти по отделните специалности;
14. (предишна т. 13 – 11.05.2019г.) участва във Висшия медицински съвет към Министерство на здравеопазването със свои представители;
15. (предишна т. 14 – 11.05.2019г.) дава становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването;
16. (предишна т. 15 – 11.05.2019г.) осъществява сътрудничество с други организации и институции в страната и чужбина;
17. (предишна т. 16, изм. и доп. – 11.05.2019г.) подпомага своите членове и техните семейства, в случай на нужда по правила, утвърдени с решение на УС на БЛС или с решение на УС на РК на БЛС;
18. (предишна т. 17 – 11.05.2019г.) изпълнява други дейности, решени от Събора на БЛС;
19. (нова – 11.05.2019г.) предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето.

ГЛАВА ТРЕТА – УСТРОЙСТВО
РАЗДЕЛ ПЪРВИ – ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ

Чл. 5. (1) Органи на БЛС на национално равнище са:
1. Събор на БЛС;
2. (отм. – 19-21.10.2012г.);
3. Управителен съвет;
4. Контролна комисия;
5. Комисия по професионална етика;
6. (отм. – 19-21.10.2012г.).
(2) (нова – 19-21.10.2012г., доп. – 11.05.2019г.) Органите по ал. 1 са постоянно действащи органи на БЛС с тригодишен мандат.
(3) (нова – 11.05.2019г.) Правомощията на органите по чл. 5, ал. 1 от настоящия устав се прекратяват с изтичането на мандата на органа, който ги е избрал. Те изпълняват функциите си до избора на нови органи, но за не повече от 4 месеца.
(4). (предишна ал. 3, отм. – 11.05.2019г.).
Чл. 6. (1) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) Съборът на БЛС се състои от делегати, представители на районните колегии.
(2) Представителите по ал. 1 се избират от общите събрания на районните колегии при норма на представителство един делегат на 75 члена. Колегията добива право на още един делегат, ако броят на членовете надвишава с повече от 38 кратно на 75 число.
(3) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) Органът по ал. 1 се свиква на редовни заседания веднъж на три години (редовен Събор, съгласно ЗСОЛЛДМ) и на извънредни заседания (извънреден Събор).
(4) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 11.05.2019г.) Членовете на Националния съвет; председателите на Контролната комисия, на Комисията по професионална етика, които не са избрани за делегати от съответната районна лекарска колегия, участват в заседанията на Събора без право на глас.
(5) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 11.05.2019г.) Мандатът на избраните представители по ал. 1 е три години до провеждането на редовните отчетно-изборни събрания на РК на БЛС (до два месеца преди редовен Събор).
(6) (изм. и доп. 19-21.10.2012г.) При неизпълнени финансови задължения за плащане на дължимите по устав отчисления от членския внос, за срок повече от три месеца, от председателя на РК на БЛС към УС на БЛС, броят на делегатите, имащи право на глас се определя в зависимост от броя на членовете на колегията, за които изрядно са платени дължимите към УС на БЛС отчисления. В този случай, за определяне на конкретните делегати, имащи право да гласуват, се използва поредността им, съгласно получените гласове по Протокола за избора на делегатите от Общото събрание на РК на БЛС. Останалите делегати участват в заседанията на Събора без право на глас.
Чл. 7. (1) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Датата, мястото на провеждане и предлаганият дневен ред на Събора се определят от Управителния съвет като се съобщават чрез писмено уведомление, изпратено чрез електронна поща до РК на БЛС, и чрез публикуване на поканата на официалната интернет страница на БЛС не по-късно от два месеца преди откриването му за редовен Събор и не по-късно от един месец преди откриването му за извънреден Събор. Предложения за промени в дневния ред на събора се правят не по-късно от един месец преди откриването му – за редовен Събор и не по-късно от петнадесет дни преди откриването му – за извънреден Събор. Предложеният по реда на предходното изречение дневен ред се гласува от Събора. Предложения за промяна в поредността на точките от дневния ред могат да се правят и на самия Събор.
(2) (изм. – 11.05.2019г.) Редовен отчетно-изборен Събор се провежда след края на 3-годишния мандат на избраните представители в централните органи по чл. 5 ал. 1, но не по-късно от 3 месеца след изтичането му.
(3) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) В случай, че Съборът на БЛС не бъде свикан по установения ред в срока по ал. 2 за избор на определените в закона органи, министърът на здравеопазването свиква и провежда Събор в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 2.
(4) Извънреден лекарски Събор се свиква:
1. по решение на Управителния съвет;
2. (отм. – 19-21.10.2012г.);
3. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) по искане най-малко на 2/3 от управителните съвети на районните лекарски колегии;
4. (нова – 19-21.10.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
(5) (изм. – 19-21.10.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) При искане за извънреден лекарски Събор, според условията на т. 3 от предходната алинея Управителният съвет го свиква в едномесечен срок с писмено уведомление, изпратено чрез електронна поща до РК на БЛС, и чрез публикуване на поканата на официалната интернет страница на БЛС.
(6) (изм. – 11.05.2019г.) В случай че Управителният съвет не свика извънреден Събор в определения срок, той се свиква и провежда от Контролната комисия в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 5.
Чл. 8. Съборът на БЛС:
1. приема, допълва и изменя устава на организацията;
2. приема, допълва и изменя Кодекс за професионална етика на лекарите и го предлага на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в „Държавен вестник“;
3. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 08.05.2015г.) избира членовете на управителния съвет, контролната комисия, комисията по професионална етика на БЛС в тяхно присъствие, а ги освобождава и в тяхно отсъствие;
4. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 08.05.2015г., изм. – 11.05.2019г.) избира председателя, заместник-председателите, главния секретар на УС на БЛС; председателя на Контролната комисия, председателя на Комисията по професионална етика от присъстващите членове на БЛС, а ги освобождава и в тяхно отсъствие;
5. избира и освобождава представителите на БЛС във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването;
6. (изм. – 19-21.10.2012г., изм. – 11.05.2019г.) избраните 10 (десет) представители от състава на Управителния съвет за участие в изработването и подписването на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване, го подписват след провеждане на извънреден Събор на БЛС, който приема и утвърждава проект на Националния рамков договор и делегира права на десетимата представители да го подпишат, както и анексите към него;
7. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 08.05.2015г., изм. – 11.05.2019г.) на редовен Събор се приемат отчетите за дейността на Управителния съвет, Контролната комисия и Комисията по професионална етика;
8. (изм. – 11.05.2019г.) определя минималния размер на членския внос и размера на отчисленията към органите на национално равнище;
9. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) приема отчет по изпълнението на бюджета за изтеклия тригодишен мандат и освобождава или не освобождава от отговорност управителния съвет;
10. (нова – 19-21.10.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) на първия Събор за годината, следващ приключването на финансовата година, Управителният съвет представя финансов отчет за предходната година, а проектобюджет за следващата година – на последния събор, преди приключване на финансовата година;
11.(нова – 11.05.2019г.) утвърждава, по предложение на Контролната комисия, правилник за работа на същата;
12. (предишна т. 10, изм. – 19-21.10.2012г., предишна т. 11, изм. – 11.05.2019г.) взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на организацията;
13. (предишна т. 12, изм. – 11.05.2019г.) на всеки Събор се води стенографски протокол и аудио-видео запис. В срок от 15 работни дни след провеждане на Събора се изготвя съкратен протокол, съдържащ задължително решенията на Събора, заверен от председателя УС на БЛС, главния секретар на УС на БЛС и юрист. Този протокол се изпраща на РК на БЛС в писмен вид и се публикува на официалната интернет страница на БЛС. Пълният стенографски протокол се съхранява в Управителния съвет на БЛС и се заверява от председателя на УС на БЛС, главния секретар на УС на БЛС, стенограф и се подпечатва с печата на съюза.
Чл. 9. (1) Съборът на БЛС се счита за законно проведен при присъствие на най-малко две трети от избраните представители.
(2) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) В случай че не се явят необходимия брой делегати, съгласно предходната алинея и след удължаване срока на регистрацията на делегатите с 2 часа отново не е налице необходимия кворум, УС на БЛС отлага Събора за друга дата, при същия дневен ред.
Чл. 10. (1) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) Всеки делегат на лекарския Събор има право на един глас и не се допуска гласуване с пълномощие. Членове на Българския лекарски съюз, които не са избрани за делегати, могат да присъстват на Събора без да вземат участие в работата му.
(2) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) Съборът приема, допълва и изменя Устава и Кодекса за професионална етика с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите в залата делегати с право на глас, които не могат да бъдат по-малко от половината плюс един от регистрираните делегати имащи право на глас, а всички останали решения – с обикновено мнозинство от присъстващите в залата делегати, които не могат да бъдат по-малко от половината плюс един от регистрираните делегати имащи право на глас.
(3) (нова – 11.05.2019г.) Съборът провежда гласуването чрез бюлетини или чрез автоматизирани средства.
Чл. 11. (1) (изм. и доп. – 08.05.2015г., изм. – 11.05.2019г.) Управителният съвет (УС) на БЛС се състои от председател, двама заместник-председатели, главен секретар и единадесет членове.
(2) Управителният съвет се свиква на редовни заседания най-малко един път на три месеца и на извънредни заседания.
(3) Управителният съвет заседава в присъствието на не по-малко от 2/3 от редовните членове и взема решения по ред, предвиден в правилника за работата му.
(4) (нова – 11.05.2019г.) На всяко заседание на УС на БЛС се води протокол и аудио запис. След провеждане на заседанието се изготвя съкратен протокол, съдържащ решенията на УС на БЛС, заверен от неговия Председател. Съкратените протоколи от заседанията на УС на БЛС се публикуват на официалната интернет-страница на БЛС в 10-дневен срок от провеждането на съответното заседание. Пълният текст на протокола се предоставя на място (в седалището на УС на БЛС).
Чл. 12. (1) Управителният съвет на БЛС:
1. свиква Събор;
2. управлява имуществото на БЛС;
3. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 01.06.2013г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) създава и води национален електронен регистър и районни регистри на членовете си по чл. 5, ал. 1, т. 6 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и обнародва в „Държавен вестник“ списък с имената на регистрираните да упражняват професията. Списъкът се актуализира всяка година. Националният електронен регистър на членовете на БЛС се актуализира в реално време на официалната интернет страница на БЛС. В частта на регистъра, до която е налице публичен достъп, се публикуват:
а) трите имена на лекаря;
б) научна степен/звание;
в) уникалния идентификационен номер;
г) районна колегия;
д) придобита/и специалност/и, следдипломни квалификации;
е) и месторабота/и.
В частта на регистъра, до която не е налице публичен достъп, се съдържа информация относно вписаните обстоятелства по чл. 34, ал. 1 от ЗСОЛЛДМ, които не са публични, както информация относно:
а) информация за придобити квалификационни точки от системата за продължаващото медицинско обучение;
б) данни относно наложените административни наказания и влезли в сила присъди, свързани с упражняването на професията;
в) други обстоятелства.
Всеки член на БЛС има право на достъп до личните си данни в регистъра.
4. (изм. и доп. – 01.06.2013г.) осигурява защита на данните в регистъра от неправомерен достъп; утвърждава единен образец на членска карта, удостоверяваща персоналното членство на всеки лекар в БЛС;
5. (нова – 11.05.2019г.) приема, допълва и изменя Правилник за водене и съхраняване данните в Националния регистър;
6. (предишна т. 5 – 11.05.2019г.) ръководи дейността на съюза по изпълнение на функциите му;
7.(предишна т. 6, изм. – 11.05.2019г.) приема бюджета, структурата, щата, правила за дейност на Управителния съвет, както и правилници за дейността на администрацията на БЛС;
8. (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., предишна т. 7, изм. – 11.05.2019г.) създава помощни комисии по различни проблеми, съставени от членове на съюза и други експерти;
9. (предишна т. 8 – 11.05.2019г.) координира и подпомага дейността на районните лекарски колегии;
10. (предишна т. 9 – 11.05.2019г.) изпълнява други функции, възложени му от Събора на БЛС;
11. (нова – 19-21.10.2012г., предишна т. 10) взема решения по чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от настоящия Устав.
(2) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Управителният съвет на БЛС определя от състава си 10 (десет) представители за участие в изготвянето, приемането и подписването на Национален рамков договор за медицинските дейности по чл. 53, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и в предоговарянето и подписването на анекси по чл. 53, ал. 3 и чл. 54, ал. 10 от ЗЗО.
Чл. 13. (1) Председателят на УС на БЛС организира и ръководи работата му и го представлява.
(2) Заместник-председателите подпомагат председателя в дейността му и го заместват по време на отсъствие по ред, предвиден в правилника за работа на УС.
(3) (нова – 08.05.2015г., отм. – 11.05.2019г.).
(4) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г.) Главният секретар на УС:
1. ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на УС;
2. организира заседанията на УС, НС;
3. осигурява технически и административно дейността на УС, НС.
Чл. 14. (1) Контролната комисия на БЛС се състои от председател и шест членове.
(2) На първото заседание след избора, Контролната комисия избира от състава си с обикновено мнозинство и тайно гласуване заместник на председателя, който подпомага председателя и го замества в негово отсъствие.
(3) Контролната комисия:
1. (изм. – 11.05.2019г.) контролира законосъобразността и уставосъобразността на взетите от УС решения и тяхното изпълнение и публикува резултатите на интернет страницата на БЛС след всяко заседание на УС на БЛС;
2. разглежда докладите по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗСОЛЛДМ и се произнася по тях;
3. представя пред Събора на БЛС отчет за своята дейност и предложения за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на членовете на УС.
4. (отм. – 19-21.10.2012г.);
5. (изм. – 11.05.2019г.) свиква Събор в случаите по чл. 7, ал. 6 от настоящия устав;
6. (нова – 19-21.10.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) контролира законосъобразното стопанисване на движимото и недвижимо имущество, собственост на БЛС, законосъобразното събиране на членския внос, на други финансови постъпления и на тяхното разходване;
7. (нова – 19-21.10.2012г.) контролира изпълнението на задълженията на Районните колегии по отчисленията от членския внос от РК на БЛС към УС на БЛС;
8. (нова – 19-21.10.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
(4) Контролната комисия взема решения с обикновено мнозинство при присъствие на 2/3 от членовете и работи съгласно правилник за дейността.
Чл. 15. (1) Комисията по професионална етика на БЛС се състои от председател и десет членове.
(2) На първото заседание след избора, Комисията по професионална етика избира от състава си с обикновено мнозинство и тайно гласуване заместник на председателя, който подпомага председателя и го замества в негово отсъствие.
(3) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 11.05.2019г.) Комисията по професионална етика:
1. (изм. изцяло – 11.05.2019г.) се произнася по професионално-медицински, морално-етични и деонтологични въпроси, свързани с упражняването на професията, съгласно Кодекса за професионална етика;
2. (изм. – 11.05.2019г.) оказва методична помощ, разглежда и се произнася по казуси при мотивирано искане от Комисия по професионална етика към РК на БЛС;
3. (изм. – 11.05.2019г.) се произнася по жалби против решения на Комисии по професионална етика към РК на БЛС, оспорвани от някоя от страните;
4. Казусите по т. 2 и т. 3 се разглеждат съвместно с Председателя на съответната районна КПЕ, участващ в заседанието със съвещателен глас;
5. Решенията на КПЕ на БЛС по т. 2 и т. 3 имат препоръчителен характер за съответните РК на БЛС. За всяко свое решение КПЕ на БЛС внася доклад в УС на БЛС.
(4) Комисията по професионална етика заседава при присъствие на повече от 2/3 от членовете си и взема решения с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите. Работи съгласно правилник за дейността.
(5). (нова – 19-21.10.2012г., доп. – 11.05.2019г.) КПЕ на БЛС поддържа електронен регистър на постъпилите жалби и сигнали, извършва мониторинг и изготвя ежегоден анализ за оценка на медицинския риск.
Чл. 16. (1) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Редовните заседания на УС са открити за членовете на БЛС, като за тях се уведомяват РК на БЛС, които могат да изпратят не повече от 1 (един) свой член.
(2) Заседанията на Контролната комисия и на Комисията по професионална етика са закрити.
Чл. 17. (1) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 08.05.2015г., изм. – 11.05.2019г.) Председателят, заместник-председателите и главният секретар на Управителния съвет, председателите на Контролната комисия, Комисията по професионална етика се избират и освобождават чрез тайно гласуване с обикновено мнозинство от присъстващите в залата делегати, които не могат да бъдат по-малко от половината плюс един от регистрираните делегати, имащи право на глас.
(2) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) В случай че при първо гласуване не се стигне до избор за някоя от длъжностите по ал.1, с повече от половината от гласовете, се провежда второ гласуване, в което се състезават двамата кандидати за нея, получили най-много гласове. За избран се счита този от двамата кандидати, получил повече гласове. Същата процедура се прилага и ако двама кандидати за една длъжност получат при първо гласуване равен брой гласове.
(3) (изм. и доп. – 19-21.10.2012г., изм. – 08.05.2015г.) Членовете на Управителния съвет, на Контролната комисия, Комисията по професионална етика и по трима резервни членове, се избират с обикновено мнозинство и тайно гласуване в общи листи, като кандидатите се класират според броя на получените гласове.
(4) Съборът избира представителите на Българския лекарски съюз във Висшия медицински съвет, с изключение на председателя на Управителния съвет, който е член на Висшия медицински съвет по силата на заеманата изборна длъжност. Изборът на останалите представители и на трима техни заместници се провежда с тайно гласуване като кандидатите се класират според броя на получените гласове.
(5) (нова – 19-21.10.2012г.) Изборните длъжности се заемат от регистрираните и присъстващи в залата делегати и членове на Българския лекарски съюз.
Чл. 17а. (отм. – 15.12.2012 г.).
Чл. 18. (1) (изм. и доп. – 15.12.2012г.) Мандатът на централните и районните органи на БЛС е тригодишен.
(2) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. – 11.05.2019г.) След изтичането на трите години, мандатът може да бъде продължен до следващия Събор, но не повече от 3 месеца Мандатът на централните органи на БЛС може да бъде прекратен от извънреден Събор. Мандатът на районните органи на БЛС може да бъде прекратен от извънредно Общо събрание на РК на БЛС.
(3) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. – 08.05.2015г., изм. – 11.05.2019г.) При избор на нов председател, заместник-председатели, и главен секретар на УС на БЛС, в случаите на освобождаване от длъжност, мандатът се счита за редовен, независимо от неговата продължителност.
(4) (изм. и доп. – 15.12.2012г.) Едно лице не може да бъде избирано в централен или районен орган на една и съща длъжност за повече от два последователни мандата. Този текст не се отнася за делегатите на Събора на БЛС.
(5) Мандатът на лице, избрано в централен орган се прекратява:
1. (изм. и доп. – 15.12.2012г.) по негово желание, с едномесечно писмено предизвестие, отправено до съответния орган, в който лицето е избрано;
2. при смърт;
3. при избиране за друга изборна длъжност в БЛС;
4. при констатиране обстоятелствата по чл. 39;
5. (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) при системно неизпълнение на задълженията, съставляващо повече от три последователни отсъствия от заседания на съответния орган, без уважителни причини. Решението за освобождаване се постановява от съответния централен орган и се протоколира;
6. (нова – 15.12.2012г.) в случай на отпадане на редовно избран делегат на Събор, районната колегия определя негов заместник от избраните резервни делегати, за което незабавно уведомява УС на БЛС. Член на една Районна колегия на БЛС не може да бъде делегат от друга Районна колегия на БЛС.
7. (нова – 15.12.2012г., изм. – 08.05.2015г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) мандатът на председателя на УС на БЛС, заместник-председателите, и главния секретар в случаите по т. 3, т. 4 и т. 5 от настоящата алинея се прекратява само от Събор.
Чл. 19. (изм. и доп. – 15.12.2012 г.) (1) При освобождаване мястото на председателя на Управителния съвет, неговите функции се изпълняват от заместник-председател, избран с тайно гласуване от Управителния съвет по условия и ред, определени в Правилника за работата на Управителния съвет, до провеждане на следващ Събор на БЛС.
(2) (изм. – 08.05.2015г., изм. – 11.05.2019г.) При освобождаване мястото на заместник-председател и на главен секретар, такъв се избира на първия извънреден или редовен Събор. Функциите на заместник-председател, и на главен секретар до тогава се изпълняват от избрани от УС на БЛС негови членове, съгласно Правилника за работата на Управителния съвет.
(3) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) При освобождаване мястото на председател на Контролната комисия или на Комисията по професионална етика, то се заема от заместника на председателя по ред, определен от правилника на съответния орган до провеждане на следващ Събор на БЛС.
(4) В случай намаляване числеността на централен орган поради отпадане член от състава му, той се попълва до края на мандата или до извънреден Събор от резервен член, определен според броя на получените при избора гласове.
Чл. 20. (1) (изм. и доп. – 15.12.2012г.) Националният съвет е постоянно действаща координационно-оперативна структура на БЛС на национално ниво. Националният съвет се състои от:
1. (изм. – 08.05.2015г., изм. – 11.05.2019г.) Членовете на УС на БЛС, включително председателят, главният секретар, заместник-председателите на УС на БЛС;
2. Председателите на УС на районните колегии на БЛС или упълномощени от тях, писмено или устно, членове на УС на РК на БЛС;
3. (изм. – 15.12.2012г.) Председателите на Комисията по професионална етика и Контролната комисия.
(2) (изм. и доп. – 15.12.2012г.) В работата на Националния съвет могат да участват със съвещателен глас членове на експертни и консултативни съвети на БЛС, представители на асоциираните организации и други лица, поканени по конкретен повод. Заседанията на НС са открити за членовете на БЛС.
(3) Националният съвет се свиква от председателя на УС на БЛС не по-рядко от веднъж три месеца, заседава под негово председателство и има следните правомощия:
1. (изм. – 08.05.2015г., отм. – 11.05.2019г.);
2. (изм. – 11.05.2019г.) разглежда и обсъжда Правилник за водене и съхраняване данните в Националния регистър, изготвен от УС на БЛС на основание чл.12, ал.5 от настоящия устав;
3. (изм. – 11.05.2019г.) разглежда и обсъжда вътрешните правилници на БЛС, предвидени в устава;
4. (изм. – 11.05.2019г.) разглежда и обсъжда проектите за Правила за добра медицинска практика и за Национален рамков договор;
5. (изм. – 11.05.2019г.) обсъжда други въпроси, поставени от органите на БЛС на национално равнище, които не са в тяхната изключителна компетентност съгласно ЗСОЛЛДМ.
(4) Националният съвет взема решения с обикновено мнозинство при участие на не по-малко от половината от състава му, освен в случаите, когато настоящият устав предвижда друг ред на гласуване.
(5) (нова – 15.12.2012г.) Председател на РК на БЛС, който не е превел отчисленията от членски внос към централните органи на БЛС над 3 месеца, участва в заседанията на Националния съвет без право на глас. Правото на глас се възстановява след отчитане на дължимата сума.
(6) (нова – 11.05.2019г.) За всяко заседание на НС се изготвя протокол.
Чл. 20а. (нов – 15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
Чл. 20б. (нов – 08.05.2015г.) Бордове по специалности към БЛС.
(1) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Бордовете по специалности към БЛС се състоят от 11 членове: председател, имащ качеството Национален експерт на БЛС, посочен от борда; 5 членове – посочени от дружеството по съответната специалност; 5 членове – посочени от БЛС по ред, установен от УС на БЛС. Членовете от квотата на БЛС се обновяват от УС по предложение на РК на БЛС, които представят и резервни членове.
(2) Бордовете по специалности към БЛС:
1. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Изготвят и предоставят на УС на БЛС Правила за добра медицинска практика по съответната специалност;
2. Дават експертни становища по медицински казуси по искане на ЦКПЕ, на контролиращи и правораздавателни органи;
3. Участват в изработването и актуализирането на медицинските стандарти по съответни и интердисциплинарни специалности;
4. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Участват в преговорите на БЛС с НЗОК като експерти по специалности. Преговорите се ръководят от представител на УС на БЛС, съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Предложения за промени в НРД и анексите към него, внесени от бордовете по специалности се считат за легитимни, ако са внесени официално към УС на БЛС;
5. (изм. – 11.05.2019г.) Изготвят, консултират и одобряват програми за ПМО/ППР (продължаващо медицинско обучение/ продължаващо професионално развитие), които се публикуват ежегодно;
6. (доп. – 11.05.2019г.) Изготвят, консултират и одобряват критерии за качеството на медицинските дейности, както и упражняват дейности по тяхната оценка и контрол в рамките на своята компетентност.
(3) Председателите на Бордове по специалности към БЛС организират и ръководят работата им, както и ги представляват пред трети лица при изпълнение на вменените им функции. Председателите на Бордове по специалности към БЛС имат право да сформират комисии, експертни и други работни групи в областта на съответната професионална сфера на дейност.
(4) (нова – 11.05.2019г.) Бордовете по специалности приемат правилник за работата си, съдържащ права, задължения и отговорности и срокове за изпълнение на вменените им по алинея втора функции.
РАЗДЕЛ ВТОРИ – РАЙОННИ ОРГАНИ, РАЙОННА КОЛЕГИЯ НА ЛЕКАРИТЕ
Чл. 21. (1) (изм. и доп. – 15.12.2012 г.) Районните колегии на БЛС са юридически лица.
(2) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Седалищата на районните колегии и техният териториален обхват са посочени в приложението на ЗСОЛЛДМ.
(3) Районната колегия се състои от вписаните в регистъра й лекари.
(4) Членовете на районна колегия се организират в дружества.
(5) (изм. и доп. – 15.12.2012г.) Дружеството е основна структурна единица на РК на Българския лекарски съюз и се учредява от най-малко 10 лекари по месторабота, местоживеене, на териториален, тясно професионален или друг признак.
(6) (изм. – 11.05.2019г.) Дружествата, в зависимост от числеността си, избират ръководство или координатори и организират своята работа съгласно правилник, съобразен с настоящия устав.
(7) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Дружествата се включват в съответната районна колегия като съобщават избраното ръководство или координатор и прилагат списък на членовете си, който актуализират веднъж годишно.
(8) (отм. – 15.12.2012г.).
Чл. 22. Органи на районната колегия на БЛС са:
1. Общо събрание на лекарите;
2. Управителен съвет на районна колегия на БЛС;
3. Контролна комисия на районна колегия на БЛС;
4. Комисия по професионална етика на районна колегия на БЛС;
5. (отм. 15.12.2012 г.).
Чл. 23. (1) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Общо събрание на районна колегия на лекарите се формира на делегатски принцип, при норма на представителство един делегат на десет члена, избирани от всички дружества на съответната територия. Поканата за свикване на Общо събрание се изпраща в писмен вид до председателите на Дружествата (и за сведение до УС на БЛС) в 15-дневен срок преди датата на заседанието, чрез писмено уведомление, изпратено чрез електронна поща. Същата се публикува и на официалната интернет – страница на РК на БЛС в същия срок преди датата на заседанието.
(2) Общо събрание се свиква на редовни заседания веднъж годишно и на извънредни заседания. Редът за свикване, правилата за работа и вземане на решения се определят в уставите на районните колегии на БЛС.
(3) Мандатът на делегат на Общото събрание се прекратява предсрочно при системно неизпълнение на задълженията, съставляващо повече от три отсъствия от заседания на
Общото събрание без уважителни причини. В този случай делегатът се замества от резервен такъв.
Чл. 24. (1) Общото събрание:
1. (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) приема устав и правилници за работа на органите на районната колегия. Заверено копие от Устава и Протокол от проведеното Общо събрание се изпраща в 15-дневен срок от провеждането му на УС на БЛС;
2. (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) приема отчет по изпълнението на бюджета за изтеклата година и бюджета за следващата година на районната колегия, както и щата на секретариата;
3. (изм. и доп. – 15.12.2012г.) избира и освобождава председателите и членовете на УС, контролната комисия и комисията по професионална етика на районната колегия и определя мандата им в рамките до 3 години;
4. избира делегати за Събора на БЛС;
5. приема отчетите за дейността на органите по т. 3 на районната колегия и взема решения по тях;
6. приема правилата за набиране и разходване на средствата на районната колегия;
7. взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на районната колегия съгласно действащите в страната закони и подзаконови разпоредби, устава на БЛС и собствения си устав.
(2) Уставът на районната колегия не може да противоречи на устава на БЛС.
(3) (нова – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Мандатът на районните органи не може да надвишава по продължителност и като брой мандати, този на централните органи на БЛС.
(4). (нова – 15.12.2012г.) редовните отчетно-изборни събрания на РК на БЛС се провеждат до два месеца преди редовен Събор.
Чл. 25. (изм. и доп. – 15.12.2012г., доп. – 11.05.2019г.) (1) Общото събрание на районната колегия се счита за законно проведено при присъствие на две трети от избраните делегати. При липса на кворум заседанието се отлага за един час, след което се провежда с присъстващите членове, които не могат да бъдат по-малко от половината делегати на Общото събрание. Ако се явят по-малко от половината делегати, същото се отлага и свиква от Управителния съвет на РК на БЛС, но не по-късно от 15 дни, считано от първоначално определената дата.
(2) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. – 11.05.2019г.) Уставът се приема с квалифицирано мнозинство от две трети, а всички останали решения – с обикновено мнозинство от присъстващите.
(3). (нова – 15.12.2012г.) В срок от 15 дни от провеждането му секретарят на РК на БЛС изготвя и изпраща на УС на БЛС протокол от проведеното събрание, включващ броя на присъствалите делегати, избраните ръководни органи на РК на БЛС и получените за тях гласове, както и списък на избраните делегати и резервни такива за Събора на БЛС, подредени по броя на получените гласове. В същия срок Председателят на УС на РК изпраща на УС на БЛС заверено копие от устава на районната колегия.
Чл. 26. (1) Управителният съвет на районна колегия на БЛС се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Броят на заместник-председателите, членовете, както и правилата за работа и вземане на решения се определят в уставите.
(2) Управителните съвети на районните колегии на БЛС се свикват на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца и на извънредни заседания.
Чл. 27. (изм. и доп. – 15.12.2012г.) Управителният съвет на районна колегия на БЛС:
1. ръководи работата на районната колегия в съответствие с решенията на общото събрание, уставите и законите;
2. (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) организира и води електронния регистър на районната колегия и уведомява в реално време централния регистър за настъпили промени;
3. осигурява защита на данните в регистъра от неправомерен достъп;
4. (доп. – 11.05.2019г.) изпраща списък на членовете си на управителния съвет на БЛС като постоянно го актуализира с настъпилите промени;
5. изготвя проектобюджет и управлява имуществото на колегията;
6. свиква общото събрание на колегията;
7. грижи се за защитата на професионалните права и достойнството на членовете на колегията;
8. (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) вписва в регистъра на районната колегия данните, посочени в чл. 36, ал. 1 от настоящия устав;
9. подпомага работата на дружествата в района и осъществява координацията между тях и централните органи на БЛС;
10. следи за редовното събиране на членския внос и отговаря за точността на отчисленията към органите на национално ниво;
11. (отм. – 15.12.2012г.);
12. подпомага своите членове и техните семейства, в случай на нужда;
13. създава условия на членовете за ползване на необходимата им експертна помощ при спорове, свързани с упражняването на професията и при неправомерен отказ на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с тях;
14. изпълнява стриктно задълженията си по този Устав за отчисляване на сумите, дължими от събрания членски внос към УС на БЛС;
15. осъществява други функции, възложени му от Общото събрание.
Чл. 28. (1) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. – 11.05.2019г.) Председателят на управителния съвет на районната колегия на БЛС организира и ръководи работата му, представлява колегията, представител е на Управителния съвет на БЛС за съответния район. Отговаря като материално отговорно лице за отчисленията от членски внос към централата на БЛС при наличие на средства в районната колегия. Издава наказателни постановления по реда и условията на чл. 37 – чл. 41 от ЗСОЛЛДМ.
(2) Заместник-председателите подпомагат председателя в дейността му и го заместват по време на отсъствие.
(3) Секретарят:
1. ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на Управителния съвет;
2. организира и осигурява технически и административно цялостната дейност на Управителния съвет.
Чл. 29. (1) Контролната комисия на районната колегия на БЛС се състои от председател и членове.
(2) Броят на членовете, правилата за работата и организацията на дейността на комисиите се определят с уставите на районните колегии.
Чл. 30. (1) Контролната комисията на районната колегия:
1.контролира законосъобразността и уставосъобразността на взетите от районните управителни съвети решения и тяхното изпълнение;
2. представят пред общото събрание на районната колегия на БЛС, съответно на БЗС, отчет за своята дейност и предложение за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на управителния съвет на колегията;
3. при констатирани нарушения на закона, уставите или решенията на общото събрание, в двуседмичен срок изготвя доклад, който внася в УС на БЛС или свиква Общо събрание на районната колегия;
4. (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) контролира събирането и разходването на членския внос, отчисленията от членски внос към УС на БЛС, както и всички други финансови постъпления и разходи на РК на БЛС. Свиква Общо събрание в случаите по чл. 27, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и в случай, че същото не е свикано на редовно заседание в посочения в чл. 23, ал. 2 от настоящия устав срок.
5. (нова – 11.05.2019г.) изработва и приема правилник за дейността си, който се утвърждава от Общото събрание на РК на БЛС.
(2) Председателят и членовете на комисията могат да присъстват на заседанията на УС на районната колегия.
Чл. 31. (1) Комисията по професионална етика на районната колегия на БЛС се състои от председател и членове, чийто брой се определя от устава на районната колегия.
(2) Комисията по ал. 1 се ръководи в работата си от устава на районната колегия, правилник за дейността и Кодекс за професионалната етика на БЛС.
(3) Комисията по ал. 1 има следните правомощия:
1. следи за спазване на професионално-медицинските, морално-етичните и деонтологични въпроси, свързани с упражняването на професията;
2. (изм. и доп. – 15.12.2012г.) разглежда жалби по въпросите посочени в т. 1. В случаи на значими затруднения при вземането на решения, Комисията прави мотивирано искане за методическа помощ към Комисия по професионална етика към БЛС;
3. осъществява други функции, възложени й от общото събрание на районната колегия на БЛС;
4. издава акт за установени нарушения и препоръки за отстраняването им.
Чл. 32. (1) Редовните заседания на общото събрание на районната колегия и на нейния управителен съвет са открити за членовете на БЛС.
(2) Заседанията на комисиите по чл. 22, т. 3 и т. 4 са закрити.
Чл. 33. (1) Председателите, секретарите, заместник-председателите и членовете на управителните съвети, председателите и членовете на контролните комисии и на комисиите по професионална етика на районните колегии се избират по реда на чл. 17 ал. 1 до ал. 3.
(2) (изм. и доп. – 15.12.2012г., доп. – 11.05.2019г.) Предсрочното прекратяване на мандата им се извършва по реда и условията на чл. 18, с изключение на чл. 18, ал. 5, т. 3.
Чл. 33а. (отм. – 15.12.2012г.).
Чл. 33б. (отм. – 15.12.2012г.).
Чл. 33в. (отм. – 15.12.2012г.).

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
РАЗДЕЛ ПЪРВИ – ЧЛЕНСТВО.

Чл. 34. (1) Членството в БЛС възниква с вписване в регистъра на районната лекарска колегия.
(2) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Вписването се извършва след подаване на заявление от лекаря, в което се посочват трите имена, ЕГН, месторождението, гражданството на лицето и адрес по местоживеене и месторабота, актуален телефон и адрес на електронна поща.
(3) Към заявлението за вписване се прилагат:
1. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) диплома за завършено висше образование или академична справка от медицински университет (факултет), с която се извършва вписване в Националния регистър със статут на временен член, със срок до 4 месеца;
2. (изм. и доп. – 15.12.2012г.) диплома за специалност или за научна степен и звание, удостоверение за придобита квалификация по ПМО – при наличие на такива;
3. документ, удостоверяващ местоработата и стажа на лицето;
4. при подновяване на членство – извлечение от регистъра за наложено наказание и документ за липса на задължения към съответната РК на БЛС, в която лицето е членувало;
5. за чужди граждани – разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната;
6. свидетелство за съдимост.
(4) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Лекарите, граждани на държава-членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, се вписват в регистъра на районната колегия на БЛС въз основа на удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация, при наличие на такава, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.
(5) (изм. и доп. – 15.12.2012 г.) Вписването в регистъра на районната колегия на БЛС на лекарите, граждани на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и Швейцария, които временно предоставят медицински услуги по реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации се извършва въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копие на документите, постъпили в Министерството на здравеопазването по съответната процедура. Вписването се смята за извършено от момента на получаването на уведомлението. В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.
(6) (изм. – 11.05.2019г.) Чуждите граждани, извън тези по ал. 4 и 5, прилагат към заявлението за вписване и документи, удостоверяващи наличието на изискванията за упражняване на професията, определени в чл. 186, ал.3 от Закона за здравето.
(7) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Лекар, практикуващ постоянно на територията на повече от една районна лекарска колегия, подава заявление за вписване и членува в колегия по свой избор като уведомява за наличието и на друга
месторабота. В този случай лекарят подава лично в районните колегии, в които не е вписан, уведомление за работа на територията на съответната районна колегия, като информацията по регистъра по ал. 3 , т. 1 – 5, както и служебна бележка, че е уведомена районната колегия, където членува, се прехвърля служебно.
(8) (изм. и доп. – 15.12.2012г.) При промяна на местоработата от района на една колегия в друга, без членството да е прекъсвало, информацията по регистъра се прехвърля служебно, въз основа на заявление от лицето до регионалната колегия по новата месторабота.
(9) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Работодател, член на БЛС, преди да наеме на работа лекар, следва да изиска представяне на документи от съответната районна колегия на БЛС по местоработата на лицето за редовно членство или за уведомление за работа на територията на съответната районна колегия на БЛС, като в противен случай носи отговорност по смисъла на Кодекса на професионалната етика на лекарите. Лекар, упражняващ професията си в Районна колегия на БЛС, в която не членува, който не е уведомил съответната РК на БЛС, подлежи на наказание по реда на ЗСОЛЛДМ. Наказанието се налага от председателя на УС на РК чрез наказателно постановление, на основание акт за установяване на административно нарушение, съставен от член на комисията по професионална етика към районната колегия на БЛС, в която лекарят членува.
Чл. 35. (1) УС на районната колегия на БЛС проверява дали са налице изискванията по глава седма, раздел II от Закона за здравето за вписване на лекаря в регистъра на колегията.
(2) Ако лицата отговарят на изискванията, вписването се извършва в четиринадесетдневен срок от подаването на документите.
(3) (нова – 11.05.2019г.) Вписването в регистъра по чл. 32, ал. 1 от ЗСОЛЛДМ в случаите по чл. 17 от Закона за признаване на професионални квалификации се извършва служебно след получаване на уведомлението от органа по признаването.
(4) (предишна ал. 3 – 11.05.2019г.) УС на районната колегия на БЛС издава удостоверение за извършеното вписване в срока по ал. 2.
(5) (предишна ал. 4 – 11.05.2019г.) Отказ от вписване в регистъра на районната колегия на БЛС може да бъде направен при:
1. (изм. – 11.05.2019г.) неспазване изискванията по чл. 32 ал. 2, 3 от ЗСОЛЛДМ;
2. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) ако лицето е заличено от регистъра на друга районна колегия – за срока на наказанието или ако има неплатени задължения към друга районна колегия. За удостоверяване на липсата/наличието на задължения лицето представя удостоверение от районната колегия, в която е членувало.
(6) (предишна ал. 5 – 11.05.2019г.) Отказът от вписване в регистъра може да се обжалва в седемдневен срок от получаване на съобщението пред УС на БЛС, който се произнася с решение в едномесечен срок.
(7) (предишна ал. 6, изм. – 11.05.2019г.) Решенията на УС на БЛС подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 36. (1) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена и единният граждански номер, месторождението и гражданството;
2. адресът по местоживеене и месторабота;
3. висшето медицинско образование – номер и дата на дипломата;
4. специалността – номер и дата на дипломата;
5. (изм. и доп. – 15.12.2012 г.) научната степен, научното звание – номер и дата на дипломата, съответно протокола, удостоверение за придобита квалификация по ПМО;
6. наложени наказания по реда на ЗСОЛЛДМ;
7. влезли в сила наказателни постановления по други закони, свързани с упражняването на професията;
8. влезли в сила присъди за престъпления, свързани с упражняването на професията;
9. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) всички данни регламентирани за включване в националния електронен регистър на БЛС, както и други обстоятелства, съгласно Правилник за водене и съхраняване на данните в регистъра.
10. (нова – 11.05.2019г.) БЛС осигурява и поддържа достъп до регистъра на членовете и информация за тях, позволяващ автоматизирана обработка (API)
(2) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Лицата, вписани в регистъра на районната колегия, са длъжни да заявят за вписване промяна на обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 4 и 5 в 10-дневен срок от настъпване на съответната промяна. Промените в подлежащите на вписване обстоятелства по т. 6, 7, 8 и 9 – в двуседмичен срок от настъпване на съответната промяна, в случай че информацията по т. 6, 7, 8 не постъпи по служебен път.
(3) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Районните колегии на БЛС уведомяват управителния съвет на БЛС за всички вписани обстоятелства и промени в регистъра по ал. 2 в 10-дневен срок.
(4) (нова – 11.05.2019г.) Управителният съвет на БЛС вписва промените по ал. 3 в националния регистър най-късно в 10-дневен срок от уведомяването от съответната районна колегия.
Чл. 37. (1) (отм. – 11.05.2019г.).
(2) При започване на практика, наличните данни се прехвърлят служебно в регистъра за практикуващите лекари на съответната районна колегия по месторабота, въз основа заявление от лицето, подадено в седемдневен срок.
Чл. 37а. (1) Членството се прекратява със заличаване от регистъра на БЛС, в следните случаи:
1. при смърт или поставяне под пълно или ограничено запрещение;
2. при лишаване от право да се упражнява медицинска професия по смисъла на действащото законодателство;
3. по желание на лекаря, с едномесечно писмено предизвестие, отправено до районната колегия;
4. при неплащане на членски внос за период по-дълъг от шест месеца.
(2) (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Преди заличаване, на основание чл. 37а, ал. 1, т. 4, председателят на УС на съответната РК на БЛС изпраща, чрез писмено уведомление по електронна поща, на лекаря покана за изплащане на дължимия членски внос в 14-дневен срок, считано от получаването на поканата. Същата се публикува на официалната интернет страница на РК на БЛС. Поканата се изпраща на посочения от лицето по реда на чл.34, ал.2 от настоящия устав адрес. Поканата се поставя и на видно място в сградата на районната колегия. След изтичане на 14-дневния срок, лицето се заличава от регистъра по решение на УС на районната колегия.
Чл. 37б. (отм. – 11.05.2019г.).

РАЗДЕЛ ВТОРИ – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 38. Членовете на БЛС имат право:
1. да избират и да бъдат избирани в органите на съюза и на районните колегии съгласно условията на Устава;
2. (доп. – 11.05.2019г.) да се ползват от помощта на съюза при спорове, свързани с упражняването на професията, и при неправомерен отказ на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с тях, ако отговарят на изискванията;
3. на материална помощ в случаи на оттегляне от работа, загубена трудоспособност, както и на семействата им в случай на тяхната смърт;
4. да бъдат информирани за всички съюзни дела;
5. да се ползват от помощта на съюза за професионалното си усъвършенстване;
6. на достъп до личните си данни в регистъра.
Чл. 39. (1) (изм. – 11.05.2019г.) Не могат да заемат изборна длъжност в Събора, Управителния съвет, Контролна комисия и Комисията по професионална етика на БЛС лицата, посочени както следва:
1. (изм. и доп. 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Освен да заемат изборна длъжност, не могат и да бъдат избирани в органите по ал.1 министри, заместник-министри, главни секретари на министерства и директори на здравни заведения;
2. народни представители;
3. участници в ръководните органи на политически партии и синдикални организации;
4. (изм. и доп. – 15.12.2012 г.) членове на орган на НЗОК или на здравно застрахователни дружества, или такива, които заемат по договор длъжност в тях или в клоновете им;
5. (отм. 15.12.2012 г.);
6. осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
7. лишени от право да упражняват професията по административен или наказателен ред;
8. (изм. – 11.05.2019г.) наказани по ЗСОЛЛДМ – до изтърпяване на наказанието им;
9. (нова – 15.12.2012г.) лица с установена принадлежност към репресивните органи на бившата тоталитарна власт по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(2) Едно лице не може да бъде член на повече от един от следните изборни органи:
1. Управителен съвет;
2. Контролна комисия;
3. Комисия по професионална етика;
4. (отм. – 11.05.2019г.).
(3) (доп. и изм. – 15.12.2012г.) Решенията по този член се вземат от Управителния съвет на БЛС.
Чл. 40. (1) Членовете на БЛС са длъжни:
1. да упражняват своята професия в съответствие с Кодекса за професионална етика и Правилата за добрата медицинска практика;
2. да спазват Устава;
3. да уведомяват УС на районната колегия, в която членуват, за промените, свързани с упражняването на професията;
4. да плащат редовно членския си внос.
(2) (нова – 11.05.2019г.) Гражданите на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват медицинска помощ при условията и по реда на част втора от Закона за признаване на професионални квалификации, спазват правилата за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, включително кодекса за професионална етика и правилата за добра медицинска практика по чл. 5, ал. 1, т. 4.

ГЛАВА ПЕТА – ПРАВИЛА ЗА НАБИРАНЕ И РАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА

Чл. 41. Българският лекарски съюз набира средства от:
1. членски внос;
2. наложени глоби по реда на ЗСОЛЛДМ;
3. (доп. – 11.05.2019г.) постъпления от печатни и електронни органи;
4. осъществяване и участие в проекти и програми;
5. доходи от имущество;
6. дарения от физически и юридически лица;
7. завещания;
8. други.
Чл. 42. (1) (доп. и изм. – 15.12.2012г, доп. и изм. – 10.12.2021г.) Минималният размер на месечния членския внос е две на сто от размера на минималната работна заплата за страната, като от тази сума за УС на БЛС се отчисляват тридесет на сто.
(2) Районните колегии определят конкретния размер на членския внос като съобразяват определените размери по предходната алинея.
(3) (доп. и изм. – 15.12.2012г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Лекарите пенсионери без допълнителни доходи, придобити при упражняване на медицинска професия, безработните лекари и тези с трайна нетрудоспособност могат да бъдат освобождавани от членски внос по решение на управителния съвет на съответната районна колегия.
(4) Управителните съвети на районните колегии организират събирането на членския внос и внасят отчисленията за бюджета на БЛС в края на всеки месец.
Чл. 42а. (1) Заличените от регистъра възстановяват членството си след заплащане на всички дължими суми до момента на заличаване от регистъра.
(2) (изм. – 11.05.2019г.) Районните колегии могат да въвеждат такса за издаване на удостоверения за постоянна работа на територията им на лекари, членуващи в други колегии. Размерът на таксата се определя по правила, приети на всяка колегия.
Чл. 43. (1) Средствата на БЛС се разходват за изпълнение на функциите и задачите му, произтичащи от ЗСОЛЛДМ и устава.
(2) (изм. и доп. – 15.12.2012г., изм. – 08.05.2015г., изм. и доп. – 11.05.2019г.) Съборът на БЛС определя възнаграждение за изпълнение на функциите им на председателя, на заместник-председателите и главния секретар на УС на БЛС, което е функция на минималната работна заплата за страната. Така определеното възнаграждение съставлява основна работна заплата по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, ако някое от лицата встъпи в трудово правоотношение с БЛС. Така определената към началото на мандата основна работна заплата остава непроменена за срока на мандата, независимо от промените в МРЗ.
(3) Учредяване или участие на БЛС в търговски дружества или фондации става по решение на Събора на БЛС.
Чл. 44. (отм. – 15.12.2012 г.).

ГЛАВА ШЕСТА.
НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР

(Нова – 15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.)
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Българският лекарски съюз притежава кръгъл печат с надпис по периферията „БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ – УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ“.
§ 2. (изм. и доп. – 11.05.2019г.) Съюзът се задължава с подпис на председателя или на Заместник-председателите или на изрично упълномощен от него член на Управителния съвет, задължително скрепен със съюзния печат.
§ 3. Въпроси, неуредени с този устав, се решават съобразно действащото законодателство, а доколкото не са регламентирани в него, се уреждат с решения на Лекарския Събор, Националния съвет, или Управителния съвет на Българския лекарски съюз.
§ 4. (доп. – 11.05.2019г.) Българският лекарски съюз създава централен печатен и/или електронен орган.
§ 5. (изм. и доп. 15.12.2012г., доп. – 11.05.2019г.) Настоящият устав е приет на 32 Събор на Българския лекарски съюз, на основание чл. 6 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, променен и допълнен на 44, 47, 52, 55, 56 и 70 Извънреден Събор на БЛС.
§ 6 (отм. – 15.12.2012г.).
§ 7. (нов -15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
§ 8. (нов – 15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
§ 9. (нов – 15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
§10 (нов – 08.05.2015г., отм. – 11.05.2019г.).
§ 11. (нов – 15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
§ 12. (нов – 15.12.2012г.). Настоящият устав влиза в сила от датата на приемането му и е задължителен за всички членове на БЛС. Мандатите на членовете на ръководните органи (на национално и районно ниво), заемани до този момент, както и тяхната последователност се считат за редовни.
§ 13. (нов – 15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
§ 14. (нов – 15.12.2012г., отм. – 11.05.2019г.).
§ 15. Кандидатите за изборни длъжности на централно и районно ниво попълват декларация за обявяване на принадлежност / непринадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, по образец, утвърден от Управителния съвет. При констатиране на неверни данни в декларация на отделен кандидат или на избран член на БЛС, се произнася Комисията по професионална етика и Районната комисия по професионална етика. УС на БЛС и УС на Районните колегии внасят за проверка в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия имената на членовете на Управителните съвети на Районните лекарски колегии.
§ 16. (нов – 11.05.2019 г, изм. – 10.12.2021г.) Уставите на РК на БЛС се привеждат в съответствие с настоящия устав най-късно на първото редовно общо събрание на съответната колегия.“.

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този устав урежда устройството, организацията и дейността на Районната колегия на лекарите на Българския лекарски съюз – Разград, наричана по – долу за краткост РК на БЛС – Разград.
(2) РК на БЛС – Разград е съсловна организация на лекарите по смисъла Закона за съсловните организации на лекарите и  лекарите в денталната медицина (ЗСОЛЛДМ).

Чл. 2. РК на БЛС – Разград е юридическо лице със седалище в гр. Разград, съгласно чл. 18 (1) от ЗСОЛЛДМ.

Чл. 3. (1) Всички лекари, които упражняват професията си в общините на Област Разград, посочени в приложението на ЗСОЛЛДМ или заемат длъжност, изискваща образователно – квалификационна степен „магистър“ по медицина и желаещите от страната, членуват в РК на БЛС – Разград.

(2) Членството на лекари, които не упражняват професията и на временно пребиваващи в чужбина, е доброволно.

(3) Членовете на РК на БЛС Разград могат да се сдружават помежду си по месторабота, местоживеене, на териториален, теснопрофилен или друг признак.

ГЛАВА ВТОРА

ФУНКЦИИ

Чл.4. РК на БЛС – Разград:

1. Представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси.
2. Представлява своите членове като страна при сключване на договорите с РЗОК по задължителното осигуряване и анексите към него.
3. Упражнява контрол по спазване на Кодекс за професионална етика на лекарите.
4. Осигурява спазването на правилата за добра медицинска практика и упражнява контрол по спазването им.
5. Налага санкциите предвидени в ЗСОЛЛДМ.
6. Съставя и води районен регистър на членовете.
7. Участвува в организацията и провеждането на квалификационни курсове на лекарите.
8. Дава становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването.
9. Осъществява сътрудничество с други организации и институции в страната и чужбина.
10. Подпомага своите членове и техните семейства в случаи на нужда.
11. Издава на членовете си членски карти по утвърдения от БЛС единен образец.
12. Изпълнява и други дейности, решени на съора на БЛС.

ГЛАВА ТРЕТА

УСТРОЙСТВО

Чл. 5. (1) РК на БЛС – Разград се състои от вписаните в регистъра й лекари.
(2) Членовете на РК на БЛС – Разград могат да се организират в дружества.
(3) Дружеството е основна структурна единица на БЛС и се учредява от най-малко от десет лекари, по месторабота, местоживеене, на териториален, тясно професионален или друг признак.
(4) Дружествата в зависимост от числеността си, избират ръководство или координатори и организират своята работа съгласно правилник и съобразен с Устава на БЛС и с настоящия устав.
(5) Дружествата, изградени на териториален принцип се включват в съответната районна колегия, като представят за одобрение правилника си, съобщават избраното ръководство и прилагат списък на членовете си, който актуализират веднъж годишно.
(6) В дружествата могат да се сформират секции по специалности.

Чл. 6. Органи на РК на БЛС – Разград са:
1.Общо събрание на лекарите.
2.Управителен съвет на РК на БЛС – Разград.
3.Контролната комисия на РК на БЛС – Разград.
4.Комисия по професионална етика на РК на БЛС – Разград.

Чл. 7. (1) Общото събрание на РК на БЛС – Разград се формира на делегатски принцип, при норма на представителство един делегат на десет члена, избирани от лекарите или дружества на съответната територия.

(2) Общо събрание се свиква на редовни заседания веднъж годишно и на извънредни заседания. Датата, мястото на провеждане и дневния ред на общото събрание се определят от Устава на РК на БЛС. Покана за свикване на Общо събрание, се изпраща в писмен вид до Председателите на дружествата, и за сведение до УС на БЛС в 15-дневен срок преди датата на заседанието, чрез писмено уведомление, изпратено чрез електронна поща. Същата се публикува на официалната интернет страница на РК на БЛС в същия срок преди дата на заседанието.

(3) Извънредни заседания на общото събрание се свикват по решение на УС на БЛС.

(4) Мандатът на участниците в органите на РК е три годишен и може да се прекрати на Общо събрание.

(5) След изтичането на трите години, мандатът може да бъде продължен до следващото Общо събрание, но не повече от два месеца.

(6) Председателя на РК Разград, не може да бъде избиран на една и съща длъжност за повече от два последователни мандта.

(7) Мандатът на лице избрано в органите на РК, се прекратява.

1. По негово желание с едномесечно писмено предизвестие, отправено до съответния орган;
2. При смърт;
3. При избиране на друга длъжност в БЛС;
4. При системно неизпълняване на задълженията, съставляващо повече от три отсъствия от заседания на съответния орган, без уважителна причина, като делегатът се замества с резервен такъв.

(8) 1. При предсрочно освобождаване мястото на Председателя на Управителния съвет, то се заема до следващото Общо събрание от Заместник председателя до провеждане на редовното годишно Общо събрание;

2. При освобождаване на Зам. Председател, постът му се заема от следващия кандидат избран с най – много гласове на последното Общо събрание;

3. При освобождаване мястото на Сектретаря, то се заема от член на УС на РК Разград, избран с решение на УС на РК на БЛС Разград;

4. При освобождаване мястото на член на УС, мястото му се заема резервния член, избран на последното Общо събрание.

Чл. 8. (1) Общото събрание:

1. Приема устав и правилници за работа на органите на Районната колегия. Заверено копие от Устава и Протокол от проведеното Общо събрание се изпраща в 15-дневен срок на УС на БЛС;
2.  Приема отчет по изпълнението на бюджета за изтеклата година и бюджета за следващата на Районната колегия;
3. Избира и освобождава Председателите и членовете на УС, Контролната комисия и Комисията по професионална етика на районната колегия и определя мандата им – три години;
4. Избира делегати за Събора на БЛС;
5. Приема отчетите за дейността на органите по т. 3 на Районната колегия и взема решения по тях;
6. Приема правилата за набиране и разходване на средствата на Районната колегия;
7. Взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на районната колегия, съгласно действащите в страната закони и подзаконови разпоредби, устава на БЛС и собствения си устав;
8. Мандатът на органите, избрани на районно ниво, не може да надвишава по продължителност и брой, мандатите на централните органи на БЛС.
9. Редовните Отчетно – изборни събрания на РК на БЛС,се провеждат до два месеца преди редовен събор;

(2) Уставът на Районната колегия, не може да противоречи на устава на БЛС.

Чл. 9. (1) Общото събрание на РКЛ на БЛС – Разград се счита за законно проведено при присъствие на две трети от избраните делегати. При липса на кворум заседанието се отлага за един час, след което се провежда с присъстващите членове, които не могат да бъдат по-малко от половината делегати на Общото събрание. Ако се явят по-малко от половината делегати на общото събрание. Ако се явят по малко от половината, същото се отлага и свиква от Управителния съвет на РКЛ на БЛС – Радград, но не по-късно от 15 дни, считано от първоначално определената дата.
(2) Уставът се приема с квалифицирано мнозинство от две трети, а всички останали решения – с обикновено мнозинство от присъстващите на събранието.

(3) В срок от 15 дни от провеждането му, Секретарят на РК на БЛС, изготвя и изпраща на УС на БЛС протокол от проведеното събрание, включващ броя на присъствалите делегати, избраните ръководни органи на РК на БЛС и получените за тях гласове, както и списък на избраните делегати и резервни такива за Събора на БЛС, подредени по броя на получените гласове. В същия срок Председателят на УС на РК на БЛС – Разград изпраща на УС на БЛС заверено копие от Устава на районната колегия.

Чл.10.(1) Управителният съвет на Районната колегия се състои от председател, заместник-председател, секретар и двама члена.
(2) Управителният съвет на Районната колегия на БЛС, се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца и на Извънредни заседания.

(3)Управителния съвет заседава в присъствието си на не по-малко от 2/3 от редовните и взема решения по ред, предвиден в правилника по работата му.

Чл. 11. Управителният съвет на РК на БЛС – Разград:

1. Ръководи работата на Районната колегия в съответствие с решенията на общото събрание, устава и законите.
2. Организира и води електронния регистър на Районната колегия и уведомява в реално време централния регистър за настъпили промени.
3. Осигурява защита на данните в регистъра от неправомерен достъп.
4. Изпраща списък на членовете си на управителния съвет на БЛС като го актуализира с настъпилите промени.
5. Изготвя проектобюджет и управлява имуществото но колегията.
6. Свиква Общото събрание на колегията.
7. Грижи се за защитата на професионалните права и достойнството на членовете на колегията.
8. Вписва в регистъра на колегията придобитите квалификационни точки от системата на ПМО, както и наложените на членовете си наказания по ЗСОЛЛДМ.
9. Подпомага работата на дружествата в района и осъществява координацията между тях и централните органи на БЛС.
10. Следи за редовното събиране на членския внос и отговаря за точността на отчисленията към органите на национално ниво.
11. Определя представители на районната колегия за работа в арбитражните комисии по закона на здравното осигуряване.
12. Подпомага своите членове и техните семейства в случай на нужда.
13. 13. Създава условия на членовете за ползване на необходимата им експертна помощ при спорове, свързани с упражняването на професията и при неправомерен отказ на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с тях.
14. Осъществява други функции, възложени му от общото събрание.
15. Вписва в регистъра на районната колегия данните, посочени в чл. 20 от Устава на РК на БЛС Разград.

Чл.12. (1) Председателят на УС на РК на БЛС – Разград организира и ръководи работата му, представлява колегията и е пълномощник на УС на БЛС за съответния район. Отговаря като материално отговорно лице за отчисления за членския внос, към централата на БЛС, при наличие на средства в Районната колегия. Издава наказателни постановления по реда и условията по чл. 37 чл.41 от ЗСОЛЛДМ.
(2) Заместник-председателя подпомага председателя в дейността му и го замества по време на отсъствие.
(3) Секретарят:
1. Ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на УС;
2. Организира и осигурява технически и административно цялостната дейност на УС.

Чл.13.  (1) Контролната комисията на РК на БЛС – Разград се състои от председател, зам. председател и 1 член.

1. Контролира законосъобразността и уставосъобразността на взетите от УС на РК решения и тяхното изпълнение;
2. Представя пред Общото събрание на РК на БЛС – Разградотчет за своята дейност и предложение за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на УС на колегията;
   3. При констатирани нарушения на закона, уставите или решенията на общото събрание, в двуседмичен срок изготвя доклад, който внася в УС на БЛС или свиква общо събрание на районната колегия;
3. Контролира събирането и разходването на членски внос и отчисленията към УС на БЛС, както и всички други финансови постъпления и разходи на РК на БЛС Разград;
4. Свиква Общо събрание в случаите по чл.27,ал.1,т.3 от ЗСОЛЛДМ и в случай, че същото не е свикано на редовно заседание в посочения чл.7, ал. 2 от настоящия устав срок.

(2) Председателят и членовете на Контролната комисия могат да присъстват на заседанията на УС на РКЛ на БЛС – Разград.

Чл.14. (1) Комисията по професионална етика на РК на БЛС – Разград се състои от председател, зам. председател и 3 членове.
(2) КПЕ се ръководи в работата си от устава на Районната колегия, правилник за дейността и Кодекса за професионална етика на БЛС.
(3) КПЕ има следните правомощия:
1. Следи за спазване на професионално-медицинските, морално-етичните и деонтологични въпроси, свързани с упражняване на професията;
2. Разглежда жалби по въпроси посочени в т. 1, като в случаи на значими затруднения при вземането на решения, прави мотивирано искане за методическа помощ към Комисията по професионална етика към БЛС;
3. Осъществява други функции, възложени ѝ от общото събрание на Районната колегия на БЛС;
4. Издава актове за установени нарушения и препоръки за отстраняването им.
(4) Председателят и членовете на КПЕ могат да присъстват на заседанията на УС на РКЛ на БЛС – Разград.

Чл. 15. (1) Редовните заседания на общото събрание на Районната колегия и на нейния Управителен съвет са открити за членове БЛС.
 (2) Заседанията на КК и КПЕ по чл.6 т.3 и т.4 са закрити.
Чл. 16. (1) Председателят, зам.председателя и секретаря на УС, председателите и членовете на  КК и КПЕ се избират и освобождават, чрез тайно гласуване с обикновено мнозинство на присъстващите в залата делегати на, които не могат да бъдат по-малко от половината плюс един от регистрираните делегати, имащи право на глас.
(2) В случай, че при първото гласуване не се стигне до избор за някоя от длъжностите по ал. 1 с повече от половината от гласовете, се провежда второ гласуване, в което се състезават двамата кандидати за нея, получили най-много гласове. За избран се счита този от двамата кандидати, получил повече гласове. Същата процедура се прилага и ако двамата кандидати за една длъжност получат при първо гласуване равен брой гласове.
(3) Предсрочното им прекратяване на мандата.

 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ – ЧЛЕНСТВО

Чл.17. (1) Членството в РК на БЛС възниква с вписване в регистъра на районната лекарска колегия.
(2)  Вписването се извършва след подаване на заявление от лекаря, в което се посочват трите имена, ЕГН, месторождението, гражданството на лицето и адрес по местоживеене и месторабота, актуален телефон и адрес на елктронна поща.
(3) Към заявлението за вписване се прилагат:
1. Диплома за завършено висше образование или Академична справка от Медицински университет (факултет), с която се извършва вписване в Национален регистър със статут на временен член, със срок до 4 месеца;
2. Диплома за специалност или за научна степен и звание, удостоверение за придобита квалификация по ПМО – при наличие на такива;
3. Документ, удостоверяващ местоработата и стажа на лицето;
4.При подновяване на членство – извлечение от регистъра за наложено наказание и документ за липса на задължения към съответната РК на БЛС, в която лицето е членувало;
5. За чужди граждани – разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната;
6. Свидетелство за съдимост.
( 4) Лекарите, граждани на държава-членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, се вписват в регистъра на районната колегия на БЛС въз основа на удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализция, при наличие на такава, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.
(5) Вписването в регистъра на  Районната колегия на лекарите, граждани на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и Швейцария, които временно предоставят медицински услуги по реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации се извършва въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копие на документите, постъпили в Министерството на здравеопазването по съответната процедура. Вписването се смята за извършено от момента на получаването на уведомлението. В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по съшия ред.
(6) Чуждите граждани, извън тези по ал. 4 и 5, прилагат към заявлението за вписване и документи, удостоверяващи наличието на изискванията за упражняване на професията, определени в чл. 186, ал.3 от Закона за здравето.
(7) Лекар, практикуваш постоянно на територията на повече от една районна лекарска колегия, подава заявление за вписване и членува в колегия по свой избор като уведомява за наличието и на друга месторабота. В този случай лекарят подава лично в районните колегии, в които не е вписан, уведомление за работа на територията на съответната кплегия, като информацията по регистъра по ал.3, т.1-5, както и служебна бележка, че е уведомена районната колегия, където членува се прехвърля служебно.
(8) При промяна на местоработата от района на една колегия в друга, без членството да е прекъсвало, информацията по регистъра се прехвърля служебно, въз основа на заявление от лицето до регионалната колегия по новата месторабота.
(9) Работодател, член на БЛС, преди да наеме на работа лекар, следва да изиска представяне на документи от съответната районна колегия на БЛС по местоработата на лицето за редовно членство или за уведомление за работа на територията на съответната районна колегия на БЛС, като в противен случай носи отговорност по смисъла на Кодекса на професионалната етика на лекарите. Лекар, упражняващ професията си в РК на БЛС, в която не членува и не е уведомил съответната РК на БЛС, подлежи на наказание по реда на ЗСОЛЛДМ. Наказанието се налага от председателя на УС на РК чрез наказателно постановление, на основание акт за установяване на административно нарушение, съставен от член на комисията по професионална етика към районната колегия на БЛС, в която лекарят членува.

Чл.18. (1) УС на Районната колегия проверява дали са налице изискванията по глава седма, раздел ІІ от Закона за здравето за вписване на лекаря в регистъра на колегията.
(2) Ако лицата отговарят на изискванията, вписването се извършва в 14-дневен срок от подаването на документите.

(3)Вписването в регистъра по чл.32, ал.1 от ЗСОЛЛДМ в случаите по чл.17 от Закона за признаване на професионални квалификации, се извършва служебно, след получаване на уведомлението от органа по признаване.
(4) УС на Районната колегия издава удостоверение за вписване в срока по ал. 2.
(5) Отказ за вписване в регистъра на Районната колегия може да бъде направен при:
1.неспазване на изискванията по чл. 32 ал. 2, 3 от ЗСОЛЛДМ;
2. ако лицето е заличено от регистъра на друга районна колегия  – за срока на наказанието или ако има неплатени задължения към друга районна колегия, за удостоверяване на липсата/наличието на задължение, лицето представя удостоверение от районната колегия, в която е членувало.
(6) Отказът за вписване в регистъра може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред УС на БЛС, който се произнася с решение в едномесечен срок.
(7) Решенията на УС на БЛС подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 19. (1) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена, ЕГН, месторождение и гражданство;
2. адрес по местоживеене и месторабота;
3. висшето медицинско образование – номер и дата на дипломата.
4. специалността – номер и дата на дипломата;
5. научна степен, научно звание – № и дата на дипломата, съответно протокола, удостоверение за придобита квалификация по ПМО;
6. наложени наказания по реда на ЗСОЛЛДМ;
7. влезли в сила наказателни постановления по други закони, свързани с упражняването на професията;
8. влезли в сила присъди за престъпления, свързани с упражняването на професията;

9. съгласие за обработване на лични данни;
10. 10. всички данни регламентирани за включване в националния електронен регистър на БЛС, както и други обстоятелства, съгласно Правилник за водене и съхраняване на данните в регистъра.
11. БЛС осигурява и поддържа достъп до регистър на членовете и информация за тях, позволяващ автоматизирана подготовка (API).
    (2) Лицата, вписани в регистъра на Районната колегия, са длъжни да заявят за вписване промяна на обстоятелствата по ал.1, т.2,4 и 5 в 10 – дневен срок от настъпване на съответната промяна. Промените в подлежащите на вписване обстоятелства по т.6,7,8 и 10 – в двуседмичен срок от настъпване на съответната промяна, в случай че информацията по т,6,7,8 не постъпи по служебен път.
    (3) За всички вписани обстоятелства и промени в регистъра УС на РК на БЛС – Разград уведомява УС на БЛС в 10 – дневен срок.

(4) При започване на практика наличните данни се прехвърлят служебно в регистъра за практикуващите лекари на съответната районна колегия по месторабота, въз основа заявление от лицето, подадено в 7 дневен срок.

Чл. 20(1) Членството се прекратява със заличаване от регистъра на БЛС в следните случаи:
1.при смърт или поставяне под пълно или ограничено запрещение;
2.при лишаване от право да се упражнява медицинска професия по смисъла на действащото законодателство;
3.по желание на лекаря, с едномесечно писмено предизвестие, отправено до районната колегия;
4.при неплащане на членски внос за период по-дълъг от шест месеца.
(2) Преди заличаване на основание чл. 20, ал.1, т. 4, председателят на УС на РК на БЛС – Разград  изпраща, чрез писмено уведомление по електронна поща и домашен адрес, на лекаря покана за изплащане на дължимия членски внос в 14-дневен срок, считано от получаването на поканата. Същата се публикува на официалната интернет страница на РК на БЛС Разград. Поканата се изпраща на посочения от лицето адрес. Поканата се поставя и на видно място в сградата на районната колегия. След изтичане на 14-дневния срок, лицето се заличава от регистъра по решение на УС на Районната колегия.

РАЗДЕЛ ВТОРИ 

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 21 Членовете на РКЛ на БЛС – Разград  имат право:
1.Да избират и да бъдат избирани в органите на съюза и на районните колегии, съгласно условията на устава.
2.Да се ползват от помощта на съюза при спорове, свързани с упражняването на професията и неправомерен отказ на РЗОК да сключи договор с тях, ако отговарят на изискванията.

3.На материална помощ в случай на оттегляне от работа, загубена трудоспособност, както и на семействата им в случай на тяхната смърт
4.Да бъдат информирани за всички съюзни дела.
5.Да се ползват от помощта на съюза за професионалното си усъвършенстване.
6. На достъп до личните си данни в регистъра.

Чл. 22. (1) Не могат да заемат изборна длъжност в УС, КК и КПЕ на РК на БЛС Разград лица, които са:
1.Министри, зам.министри, главни секретари на министерства, директори на здравни и лечебни заведения;
2.Народни представители;
3.Участници в ръководните органи на политически партии и синдикални организаци;
4.Членове на орган на НЗОК, или на здравно-застрахователни дружества, или такива, които заемат по договор длъжност в тях или в клоновете им;
5.Осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
6.Лишени от право да упражняват професията по административен или наказателен ред;
7.Наказани по ЗСОЛЛДМ, до изтърпяване на наказанието им;
8.Лица, с установена принадлежност към репресивните органи на бившата тоталитарна власт по Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(2) Едно лице не може да бъде член на повече от един от следните органи:
1.Управителен съвет;
2.Контролна комисия;
3.Комисия по професионална етика.

(3) Решенията по този член се вземат от УС на РК на БЛС Разград

Чл. 23. Членовете на РК на БЛС – Разград са длъжни:
1.Да упражняват професия в съответствие с Кодекса на професионална етика и Правилата за добра медицинска практика.
2.Да спазват Устава.
3.Да уведомяват УС на Районната колегия, в която членуват за промените свързани с упражняване на професията.
4.Да плащат ежемесечно членски внос.

5. При неспазване на т.4 подлежат на санкции съобразно чл.20, ал.2
6. Гражданите на държава членка на ЕС и Европейското икономическо пространство, които оказват медицинска помощ при условията и по реда на част втора от Закона на признаване на професионални квалификации, спазват правилата за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, включително кодекса за професионална етика и правилата за добра медицинска практика по чл.5,ал.1.т.4.

ГЛАВА ПЕТА 

ПРАВИЛА ЗА НАБИРАНЕ И РАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА

Чл. 24. РКЛ на БЛС – Разград набира средства от:
1.Членски внос.
2.Наложени глоби по реда на ЗСОЛЛДМ.
3.Постъпления от печатни и електронни органи.

4.Осъществяване и участие в проекти и програми.

5.Доходи от имущество.
6. Дарения от физически и юридически лица.
7.Завещания.
8.Други.

Чл. 25. (1) Членският внос на РКЛ на БЛС – Разград е две на сто от размера на минималната работна заплата за страната, като от тази сума се отчисляват тридесет на сто за органите на национално равнище  за УС на БЛС.

(2) Районната колегия определя конкретния размер на членския внос на Общо събрание с обикновено мнозинство от регистрираните на събранието делегати.
(3) Лекарите – пенсионери без допълнителни доходи, придобити при упражняване на медицинска професия, безработните лекари и тези с трайна нетрудоспособност, могат да бъдат освобождавани от членски внос по решение на УС на РК на БЛС – Разград.
(4) УС на РК на БЛС – Разград организира събирането на членския внос и внася отчисленията за бюджета на БЛС в края на всеки месец.

Чл.26.(1) Заличените от регистъра, възстановяват членството си след заплащане на всички дължими суми до момента на заличаване от регистъра.
(2) Районните колегии могат да въвеждат такса за издаване на удостоверения за постоянна работа на територията й на лекари, членуващи в други колегии. Размерът на таксата не може да бъде по-голям от определения членски внос на съответната колегия за периода, през който лицето ще работи. Последното се отразява като период на действие на удостоверението.

Чл.27.  Средствата на РК на БЛС – Разград се разходват за изпълнение на функциите и задачите му, произтичащи от ЗСОЛЛДМ и Устава.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

1. РКЛ на БЛС – Разград притежава кръгъл печат с надпис по периферията “Районна колегия на БЛС – Разград” и в средата хералдически знак на БЛС.

2. РКЛ на БЛС – Разград се задължава с подпис на Председателя или на Заместник-председателя, или на изрично упълномощен от него член на УС, задължително скрепен със печата на РКЛ на БЛС – Разград.

3. Въпроси, неуредени с този Устав се решават съобразно действащото

законодателство, а доколкото не са регламентирани в него, се уреждат с решение на Общото събрание на РК на БЛС – Разград .

4. РК на БЛС –Разград определя такса въз основа на Устава, Глава четвърта, Раздел първи, чл.34, ал.7 (разрешение за работа на територията на област Разград за лекари, членуващи в други колегии) в размер на 5(пет) лева. Такса за издаване на Удостоверение за членство и лекари, членуващи в други колегии в размер на 4(четири) лева, за което се заплаща еднократно в годината. Майките и лекари с временна нетрудоспособност заплащат членски внос в размер на три лева, който е само за отчислението за органите на национално ниво.

5. Кандидатите за изборни длъжности на районно ниво попълват декларация за обявяване на принадлежност/ непринадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, по образец утвърден от УС. При констатиране на неверни данни в декларацията на отделен кандидат или избран член на БЛС, се произнася КПЕ и Районната комисия по професионална етика. УС на БЛС и УС на РК внасят за проверка в комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА имената на членовете на управителните съвети на районните лекарски колегии.

6. Настоящият Устав е приет с промяна в Чл. 25 (1) на 13.04.2022г. на Общо събрание на РК на БЛС–Разград, на основание чл.6 от ЗСОЛЛДМ.

7. Настоящият Устав, влиза в сила от приемането му.